Относно

Йордан Янков

След 20 години взиране в монитори (от отдавна забравените EGA до SVGA) най-накрая сложих очила за четене. Не знам дали е случaйно, но първата книга която започнах да чета с новата си придобивка, беше „Състояние на страх“ от Майкъл Крайтън. Книгата, макар и великолепна, не ме накара да прогледна за нови истини, защото бях стигнал до същите тези истини сам, по свой път. Но бележките на автора в края на книгата ме разтърсиха. Ще си позволя да ги публикувам в този блог като отделна страница (не знам дали нарушвам нечии авторски права – who cares), защото заслужават да бъдат прочетени от повече хора, които иначе не четат литература от мейнстриим автори като Крайтън. Заслужава да бъдат прочетени, от всеки който си мисли, че светът не е просто едно глобално обиталище на някакви локални хора.

Всъщност, този блог е тъкмо за глобалните проблеми на локалните хора. За тези проблеми трябва да си говорим, а не да се правим, че не ни засягат. Както показва Майкъл Крайтън, няма нищо по-лесно един ден абстрактните глобални теории да се превърнат в локални проблеми с (може би) фатален край за много от нас.

Като цяло исках да кажа, че заедно с новите си очила се обзаведох и с този блог. Реших най-накрая да влезна в крак с модата и да престана да пиша във форумите под псевдонима exPesho, а тук да събера мислите си за разни неща, които ме вълнуват. Ако и вас ви вълнуват – пишете.