Партии и интерфейси

“Езикът на политиците изглежда все по-архаичен, а техните идеи все по-неуместни. Хората, които живеят със скоростта, точността и удобството на банкоматите и мобилните телефони, които пазаруват в Интернет, общуват по между си с е-мейли и SMS-и все повече ще откриват, че бюрократичните, ориентирани към груповия интерес задкулисни машинации на политиците и правителствата, са болезнено остарели и ненужни. Усилията на политиците да пропагандират старите си и демодирани идеи ще бъдат възприемани като все по-периферни и следователно ще бъдат игнорирани.”

Нют Гингрич
бивш спикер на Конгреса на САЩ и лидер на Републиканската партия.

Думите на един от най-влиятелните американски политици в края на 20 век като че ли обясняват защо отливът на интерес към политическия живот е повсеместен в почти всички страни на света. На пръв поглед те могат да послужат и за оправдание на нашата политическа класа – защо тя изглежда отчуждена и нарастващо досадна в претенциите си да обсеби реалния живот на хората. Разбира се, гражданите на развитите демокрации могат да си позволят лукса да са незаинтересовани относно електоралните вълнения, които люшкат политиците, тъй като техните обществата отдавана имат изградена и добре функционираща структура на гражданското общество. Българите обаче все повече демонстрират своята незаинтересуваност в политиката по съвсем други причини, макар и дълбоко свързани по някакъв начин с мотивите на гражданите от развитите страни. За нас основната причина е неспособността политическата ни класа да ръководи страната. Вече петнадесет години нито една политическа сила не се оказа на висотата на безспорен лидер на нацията, който да я преведе през трудните времена на прехода. Всяко правителство остава след себе си или нарастваща разруха или киселия привкус на нещо, не успяло да реализира потенциала си. Към тази хронична бедност откъм идеи и държавническа мъдрост прибавете и това за което говори Нют Гингрич – все повече българи живеят в електронните измерения на 21 век. Което означава, че девалвацията на политическите авторитети ще продължава.

По парадоксален начин отчуждението на гражданите от политическия живот в развитите демокрации и разочарованието на хората от своите лидери в страните в преход имат своя общ корен в кризата на представителната демокрация. Това е стълбът на западния тип общество, който тип демонстрира своето историческо превъзходство през последните векове. На този свят обаче няма нищо по-неумолимо от времето, което има един неотменим закон – всяко нещо, което се е появило на този свят един ден ще изчезне от него. Звучи като светотатство в ушите на всеки демократ, но изглежда дните на представителната демокрация вървят към своя край.

Интерфейси, апаратчици и корупция

Според принципите на представителната демокрация, интересите на гражданите се защитават от техни представители във властта, които в борба по между си установяват динамичното равновесие на обществения живот. Основните социални машини, които осъществяват този процес са политическите партии. Разгледани от системна гледана точка те не са нищо друго, а комуникационни интерфейси, които обслужват предаването на информация между гражданите относно проблемите на тяхното обществено битие. Зараждат се в епохата, когато човечеството е било много далеч от информационните автомати и преносът на информация в обществото се е осъществява от групи от хора, организирани в определени структури. Информацията в тях е кодирана аналогово, а не цифрово, както е в съвременните компютри. С други думи, интересите и въжделенията на отделните граждани са предавани чрез личности, които играят ролята на техни аналози. Всяка обществена група посочва за свои водачи онези индивиди, които имат аналогични разбирания на групата като цяло. Тези личности-аналози на груповия интерес се свързват на базата на своята обща валентност и образуват структурата на интерфейса наречен партия.

Обвързаността на партийните аналогови автомати с личностите на партийните активисти води до някои фундаментални характеристики на партийните апарати въобще. На първо място това е териториалния принцип на изграждане на партийния интерфейс. При отсъствието на комуникационни средства, които да свързват гражданите в реално време, това се оказва единственият възможен обществен механизъм за предаване на идеи. На второ място, това е йерархичния принцип на движение на информацията вътре в партията. Качеството на отделните елементи в партийния интерфейс – партийните активисти, се предопределя от личностите им качества, които по природа не са еднакви. Някои притежават по-големи комуникационни дарби за общуване със симпатизантите, други по-скромни и това предопределя необходимостта от вертикална субординация на информационните потоци вътре в партията. На трето място е фактът, че личност и партиен активист, разбирай комуникационен елемент, съвпадат. Следователно неизбежно трябва да има припокриване на личен интерес и партийна функционалност. Партийните апаратчици, реализирайки своите функции в партията, реализират своят личен интерес. Какво се получава? Имаме една стройна бюрократична йерархия, която работи за да осребри своя личен интерес, попадайки във властта. Тъкмо това осребряване на личния интерес на партийния апарат във властта е и цената, която обществото плаща за функционирането на партийните апарати. Доколко тези информационни интерфейси притежават способността да съчетават своите лични интереси с тези на обществените групи, които обслужват, с други думи доколко те аналогично предават интересите и идеи на гражданите, се определя и ефективността на този или онзи партиен апарат, съответно и неговата стойност на политическия пазар.

Компресираните пространство и време

Така е било от зараждането на представителната демокрация, в общи линии така е организиран политическия живот и днес. И тъкмо това е проблемът днес. Същият този Нют Гингрич, който познава партийните информационни интерфейси отвътре, обръща внимание, че те са създадени във времената, когато от Вашингтон до Филаделфия се е пътувало за 4 дни с конски впряг, а днес пътуването от източното до западното крайбрежие е 4 часа със самолет. Нещо повече – днес съществуват технически средства, които правят общуването между хората непосредствено, бързо и ефикасно, без наличието на каквито и да е било посредници. Неотдавна Бигбрадър развенча мита, че хората не гласували, защото нямали интерес да гласуват. Гласуват и дори дават пари да гласуват. Влезте, в който и да е Интернет форум и ще откриете как дискусии, обмяна на идеи, конфликти и консенсуси се изграждат около всички съществени за обществото събития за неизмеримо по-кратко време, от колкото един закон с хиляди мъки в комисиите се добира до пленарната зала в Народното събрание за първо четене.

Защо става така? Ами хората попаднали в законодателния орган идват във властта да осребрят единствения ресурс който притежават – да бъдат трансмисии в партийния информационен интерфейс. Те могат да работят само по начина, който са научили в партията – препредавайки си един на друг по стария аналогов начин проблемите и идеите, които вълнуват техните избиратели. В същото време, все по-голяма част от тези избиратели формират своите възгледи и ги изразяват публично използвайки далеч по-модерна цифрова технология.

Утрешния ден

Всеки интернет сървър е създаден да извършва точно тези функции, които партиите извършват от зората на представителната демокрация. Няколко килобайта програмен код ефективно замества функциите на първичната партийна организация, централния съвет и много знайни и незнайни партийни секретари. В Интернет могат да се провеждат моментални гласувания по всички важни проблеми на самия ден, а участници в тях научават от първа ръка най-съществените факти и аргументи, които водят до възможните избори в дадена ситуация. Пък и един Линукс няма нито лични интереси, които да осребрява във властта, нито пък изисква милиони за поддръжка. Струва петдесетина лева на месец и не му трябват скъпи лимузини да изпълнява своите функции. И най-важното – не може да лъже.