Обама се скара на Уол Стрийт

Ройтерс съобщава, че президентът Барак Обама никак не е доволен от Уол Стрийт. Според него финансовото сърце на Америка въобще не се е трогнало от загубите, претърпени миналата година и при първата възможност инвестиционните банки отново са се върнали към своите силно рискови операции, които вкараха света в рецесия. Това изказване идва след седмицата, в която Goldman Sachs и JP Morgan обявиха солидни печалби за първото полугодие. Обама казва, че след като са си изплатили дълговете към държавата, правителството има по-малко инструменти за въздействие върху практиките на тези банки. Така, че на Президентът не му остава нищо друго освен да го удари на морал. От цялата тази история, могат да се направят някои важни изводи.

Първо, потвърждава се, че САЩ са социалистическа държава. Наскоро някой писа, че сигурно Маркс се е изправил в гроба и силно аплодира американския капитализъм. Всъщност най-вероятното е така, защото според него свръх концентрацията на капитала ще доведе до неговото „обобществяване” – термин, с който той е наричал поставянето на интереса на обществото за стабилност над интереса на капитала да нараства неограничено. Тъкмо това има предвид  Обама с неговия призив – нещо като „за Бога братя – не печелете”, както би казал ако живееше у нас.

Второ, потвърждават се моите изводи за характера на сегашната световна криза и пълното неразбиране за нейната природа от страна на световния елит. В „Няма попътен вятър” и „Рецесия или депресия” изложих тезата, че причините са структурни и касаят засилената капитализация, идваща от производството благодарение на повишената производителност на труда. Достатъчно беше малко да се стабилизира пазара и банките не само си върнаха дълговете към държавата, ами и излязоха на печалба, при това не малка. Откъде са взели тези капитали, за да ги завъртят с печалба? Ами очевидно въпреки спада на производството, въпреки безработицата икономиката все още генерира сериозни доходи и капиталистите искат някъде да си влагат печалбите. В същото време, Президентът на САЩ разсъждава за неморалните практики на Уол Стрийт. Това е все едно да имате бойлер, в който налягането непрекъснато се покачва, а вие да се безпокоите кой ще плаща сметката за ток.

Трето, може да се помисли какво ни чака оттук нататък. Може би нещо като странната дълга депресия от 70-те години на 19 век, когато производителността на труда и брутния вътрешен продукт са растели, но цените са намалявали, а безработицата се е увеличавала. Общо взето това е съвсем логично, ако наистина причините за кризата са свързани с въвеждането на по-модерни практики на производство.  В такива времена нуждата от работна сила намалява, защото целия технологичен процес става по-ефективен, а това пък води до стагнираща консумация и съответно до дефлация. Всички тези признаци са налице в момента. Засега потреблението се поддържа изкуствено от спасителните планове на големите държави, но те просто нямат ресурс да го правят до безкрай . Рано или късно това изкуствено дишане за световната икономика ще се прекрати и тогава отново всички ще се изправят пред истински сериозния проблем: как да съвместим ефективно производство с неефективно потребление. От едната страна заводите бълват стоки, от другата страна обаче няма кой да ги потребява. Класика в жанра, както би се провикнал Маркс от гроба. Само че социализмът на Обама с многото регулации не е отговор на проблема.

Ройтерс съобщава, че президентът Барак Обама никак не е доволен от Уол Стрийт. Според него финансовото сърце на Америка въобще не се е трогнало от загубите, претърпени миналата година и при първата възможност инвестиционните банки отново са се върнали към своите силно рискови операции, които вкараха света в рецесия. Това изказване идва след седмицата, в която Goldman Sachs и JP Morgan обявиха солидни печалби за първото полугодие. Обама казва, че след като са си изплатили дълговете към държавата, правителството има по-малко инструменти за въздействие върху практиките на тези банки. Така, че на Президентът не му остава нищо друго освен да го удари на морал. От цялата тази история, могат да се направят някои важни изводи.

Първо, потвърждава се, че САЩ са социалистическа държава. Наскоро някой писа, че сигурно Маркс се е изправил в гроба и силно аплодира американския капитализъм. Всъщност най-вероятното е така, защото според него свръх концентрацията на капитала ще доведе до неговото „обобществяване” – термин, с който той е наричал поставянето на интереса на обществото за стабилност над интереса на капитала да нараства неограничено. Тъкмо това има предвид  Обама с неговия призив – нещо като „за Бога братя – не печелете”, както би казал ако живееше у нас.

Второ, потвърждават се моите изводи за характера на сегашната световна криза и пълното неразбиране за нейната природа от страна на световния елит. В „Няма попътен вятър” и „Рецесия или депресия” изложих тезата, че причините са структурни и касаят засилената капитализация, идваща от производството благодарение на повишената производителност на труда. Достатъчно беше малко да се стабилизира пазара и банките не само си върнаха дълговете към държавата, ами и излязоха на печалба, при това не малка. Откъде са взели тези капитали, за да ги завъртят с печалба? Ами очевидно въпреки спада на производството, въпреки безработицата икономиката все още генерира сериозни доходи и капиталистите искат някъде да си влагат печалбите. В същото време, Президентът на САЩ разсъждава за неморалните практики на Уол Стрийт. Това е все едно да имате бойлер, в който налягането непрекъснато се покачва, а вие да се безпокоите кой ще плаща сметката за ток.

Трето, може да се помисли какво ни чака оттук нататък. Може би нещо като странната дълга депресия от 70-те години на 19 век, когато производителността на труда и брутния вътрешен продукт са растели, но цените са намалявали, а безработицата се е увеличавала. Общо взето това е съвсем логично, ако наистина причините за кризата са свързани с въвеждането на по-модерни практики на производство.  В такива времена нуждата от работна сила намалява, защото целия технологичен процес става по-ефективен, а това пък води до стагнираща консумация и съответно до дефлация. Всички тези признаци са налице в момента. Засега потреблението се поддържа изкуствено от спасителните планове на големите държави, но те просто нямат ресурс да го правят до безкрай . Рано или късно това изкуствено дишане за световната икономика ще се прекрати и тогава отново всички ще се изправят пред истински сериозния проблем: как да съвместим ефективно производство с неефективно потребление. От едната страна заводите бълват стоки, от другата страна обаче няма кой да ги потребява. Класика в жанра, както би се провикнал Маркс от гроба. Само че социализмът на Обама с многото регулации не е отговор на проблема.

1. 

   Longanlon says:

   07/21/2009 at 08:22

   “световния елит” много добре разбира причините за кризата – поне икономистите ги разбират. но има една порода придворни “интелектуалци” и експерти, които се присламчват към политиците и пригласят на демагогските им искания за контрол върху бизнеса и финансовите пазари.

   разбират те, отлично разбират, ама искат да контролират…
2. 

   Йордан Янков says:

   07/21/2009 at 08:29

   Не съм сигурен, че разбират. Икономистите са пословични със своя разнобой. Май бразилския президент беше дето поканил да му дадат акъл 8 водещи икономисти и получил 8 различни съвета какво да прави. Никой не знае какво ще се случи след месец, камо ли след година.
3. 

   bogoizbrania says:

   07/21/2009 at 11:13

   Благодаря за постинга, рядко се срещата толкова изчерпателна информация в колкова кратък текст.