Краят на зъбчатите колела

Продължавам с търсенето на корените на сегашната световна криза. В „Няма попътен вятър” и „Рецесия или депресия” изказах хипотезата, че причина за сегашната световна криза е рязкото повишаване на производителността на труда от средата на 90-те години насам. Там обаче оставих въпроса за причините за това повишаване отворен. Тук ще се занимая с тях.

За да се разбере, какво точно се е случило в края на 20 век, трябва да се върнем в неговото начало. В началото на миналия век започва поредния стадии от индустриалната революция. Макар че вече е имало индустриални машини, трябвало е да се появи тейлъризма като начин на организация на производството, за да може да се оползотвори техния потенциал. Така конвейерното производство започва да властва в икономиката. Нека да видим обаче, какво става при този начин на производство?

При него производствените операции се разделят на линейно подредени прости операции извършвани със силно специализирани машини, при които изискванията за квалификацията на работната сила са общо взето твърде ниски. Добрия резултат, е че могат да бъдат произвеждани много големи количества серийни стоки на относително ниска цена. Първият лош резултат, е че трябва да имаш и потребители, които да могат да консумират това огромно количество стоки. В началото на 20 век все още е нямало потребители с такива средства за да купуват стоките бълвани от конвейерите. Всъщност техния начин на потребление е бил ориентиран към спестяване от недоимъка. Когато обаче имате масово конвейерно производство и липса на адекватно потребление, резултатът е Великата депресия от 30-те години. Затова следва операцията на Кейнс, смисълът на която е част от печалбата в производството да се преразпределя чрез различни правителствени програми и форми на съучастие на работниците: пенсионни фондове, акционерно участие на работниците, различни корпоративни програми за стимулиране и т.н., и не на последно място кредитиране на крайни потребители. С това се решава проблема кой да консумира продуктите на масовото серийното производство.

Обаче има и един друг, не много добър резултат: продукта е толкова изобилен, че бързо засища дори и платежоспособното потребление от страна на средната класа. Затова се  лансира модела на консумиране на масови бързо оборотни стоки, които се сменят през няколко години за да може да се поддържа глада за нова продукция. Все неща, които стават характерни за потребителското общество. Има и още един лош резултат от серийното производство: самата логика на конвейера изисква поддържането на значителни междинни запаси между отделните производствени звена за да се изравнят разликите в производителността между тях. Това води до огромен глад за суровини, складове и вериги за дистрибутиране на тези излишъци. Всичко това, взето задно с потреблението, формира нуждата от силна централизация на капиталите за да може да бъде контролиран целия цикъл на производство-потребление. И още нещо, цялата тази организация е силно йерархична, което обаче води в един момент с нарастването на мащаба до хронична нефективност.

Разбира се, капитализмът винаги търси печалби и по-висока ефективност. В средата на 70-те години в Япония настъпват промени в производствената организация, които целят да отстранят големите излишъци в цикъла на производството. Смята се, че първата такава системна организация е описана и приложена от Тойота. По-късно, едва в началото на 90-те години тя става масово известна и на Запад. За какво са се сетили японците?

Те въвеждат гъвкави производствени практики, които заменят философията на тейлъризма. Формират се екипи от различни специалности, които често включват администратори, дизайнери и инженери, работници и маркетингови отдели. Те работят заедно по една обща задача, която не е производството на един детайл на поточната линия, а на цялостно готово изделие. Тези екипи директно комуникират с другите звена, само когато имат нужда от точно определени количества от даден материал/част. Резултатът е, че като цяло системата е насочена към съзнателното елиминиране на производствените запаси, което пък води до огромни спестявания от сграден фонд, енергия и суровини, а като добавка качеството на изделията се вдига многократно. Освен това, новите продукти се внедряват много бързо съобразно текущите търсения на пазара. Това е интензивно повишаване на производителността, защото с по-малко средства се произвеждат по-качествени изделия, които се реализират почти изцяло на пазара и няма залежали излишъци.

Ефектът обаче е малко странен от гледна точка на старите поточни линии. При тях повишена производителност  е равна на свръхпроизводство. Тук обаче, макар че имаме повишаване на производителността, нямаме излишъци. В резултат печалбата от единица вложен капитал е много по-голяма. Съответно този капитал започва да търси къде да бъде вложен. Съответно се надуват пазарни балони благодарение на механичното пренасяне на акумулирания капитал нагоре по етажите на йерархичната финансова система. През десетилетието след 95 година на миналия век производителността в развитите държави е скочила 5 пъти, а възнагражденията само два пъти. Точно това е луфтът който подхранва кредитния бум и надуването на балоните. Можете да имате каквито си искате борсови спекулации с очакванията на пазара (т.нар. погрешно наричани виртуални пари), но нещо трябва даде стартовата точка на очакванията, които надуват балоните и това нещо трябва да бъде реално.

Има и друг важен резултат от гъвкавото производство: възниква работна сила, която има други изисквания към стоките, които потребява и начина по който ги потребява. Първо тази работна сила е далеч по-мобилна, по-бързо се учи, по-динамична и по-взискателна. Като цяло тя има по-високи изисквания за своя стандарт на живот. От друга страна обаче, нея продължават да я третират като масов консуматор, на който му се предлагат стоки еднодневки, и финансови възнаграждения, които могат да му осигурят потреблението само на въпросните стоки еднодневки. Недостигът на средства за осигуряване на желания по-висок стандарт на живот започва да се покрива от все повече и повече заеми. Те пък се намират лесно, защото както знаем, печалбите са се увеличили и те търсят къде да бъдат вложени. Кръгът се затваря и само въпрос на време е поредния балон да се надуе и да се спука.

Какво може да се направи, за да може новия тип производство да влезне в синхрон с потреблението? Очевидно кейнсианските рецепти няма да работят в тази ситуация. Не случайно Япония е първата страна, която влиза в дълга и продължителна криза – от началото на 90-те години те се намират в една мъртво икономическо вълнение, при което няма катастрофален спад на брутния вътрешен продукт, но няма и ръст. Всъщност, японците се опитват още от самото начало на кризата си да приложат системата на Кейнс, но резултат не се получава. Може да очакваме, че усилията на правителствата на големите държави в момента също няма да дадат очаквания ефект. Причините са твърде надълбоко и не могат да се оправят с административни решения и монетарни инструменти.

Според мен нуждата ще накара и фирмите и потребителите да потърсят нови форми на организация на пазара и нови начини на потребление. Свръх централизацията на финансовите капитали става неефективна, защото не може да предава адекватна обратна информация между производители, инвеститори и потребители.  Може би това ще е свързано с развитието на нови, микро-форми на венчър капитализъм. Целта е инвеститорите да имат обзорим хоризонт на своите инвестиции и да споделят рисковете с производителите и потребителите. Така те много бързо ще научават от първа ръка, кои вложения са печеливши и кои не. Сега, в класическия случай, те го научават едва когато поредния финансов гигант се срути.

От друга страна и самото потребление може да се промени. В момента маркетинга използва един вид силови методи – хвърлят се огромни средства за да достигне продукта до потребителя на принципа, че един нищожен процент от аудиторията в масовите медии ще клъвне на рекламите и все пак ще си купи продукта. Към това прибавете, че поне 30% от стоките в супермаркетите никога не намират реализация и ще видите, че ефективността на масовия маркетинг е много ниска. Причината е, че този тип маркетинг съответства на старото конвейерно производство. В зората на потребителското общество той е вършел чудесна работа, но днес вече не. Защо? Ами защото това старо производство, освен с многото си суровинни излишъци, се отличава и с бавно въвеждане на пазара на нови продукти. Оттук и продуктовото разнообразие в магазините е било много по-малко от днешното, което пък е водело и до далеч по-малки разходи за реализацията. Днес обаче, благодарение на гъвкавите производствени системи, времето за разработването на нови продукти според последните желания на клиентите силно се е съкратило, което пък води до изобилие на нови марки и артикули на пазара, оттам до по-големи средства за тяхната реализация, оттам до по-високи цени, които пък изяждат по-бързо достъпния за потребителите доход. Класическата кейнсианска рецепта за тази ситуация е стимулиране на потреблението с преразпределяне по един или друг начин на повече доход, така че потребителския потенциал да се увеличи. Да, но нека си представим друга ситуация – производителите да имат много по-целенасочен подход към своите клиенти. Да произвеждат продукти в количества, които наистина са необходими, с качества които реално се търсят и те достигат до клиентите, не с огромни разходи по маркетинга и дистрибуцията, а с помощта на най-различни нови форми на директния маркетинг. Тогава и цената на стоките ще падне, а оттам ще се повиши потребителския потенциал на пазара. На гъвкавото производство ще съответства гъвкав маркетинг.

Разбира се, за това ще са необходими години за да се случи и много проби и грешки докато се открият истински работещите нови пазарни схеми. Вероятно ще са необходими и нови технологии, които все още чакат да бъдат открити. Но само това е естествения път за изход от настоящата криза. Опитите за социалистическо регулиране на икономиката с монетарни средства (защото тъкмо това е, което правят Бернанке, Обама и компания) няма да свършат работа. Така че най-добре да се въоръжим с японско търпение и междувременно всеки да мисли как може най-добре сам да се спаси в тази ситуация. Току виж пък изобретил кока-колата или форда на утрешния ден.

Продължавам с търсенето на корените на сегашната световна криза. В „Няма попътен вятър” и „Рецесия или депресия” изказах хипотезата, че причина за сегашната световна криза е рязкото повишаване на производителността на труда от средата на 90-те години насам. Там обаче оставих въпроса за причините за това повишаване отворен. Тук ще се занимая с тях.

За да се разбере, какво точно се е случило в края на 20 век, трябва да се върнем в неговото начало. В началото на миналия век започва поредния стадии от индустриалната революция. Макар че вече е имало индустриални машини, трябвало е да се появи тейлъризма като начин на организация на производството, за да може да се оползотвори техния потенциал. Така конвейерното производство започва да властва в икономиката. Нека да видим обаче, какво става при този начин на производство?

При него производствените операции се разделят на линейно подредени прости операции извършвани със силно специализирани машини, при които изискванията за квалификацията на работната сила са общо взето твърде ниски. Добрия резултат, е че могат да бъдат произвеждани много големи количества серийни стоки на относително ниска цена. Първият лош резултат, е че трябва да имаш и потребители, които да могат да консумират това огромно количество стоки. В началото на 20 век все още е нямало потребители с такива средства за да купуват стоките бълвани от конвейерите. Всъщност техния начин на потребление е бил ориентиран към спестяване от недоимъка. Когато обаче имате масово конвейерно производство и липса на адекватно потребление, резултатът е Великата депресия от 30-те години. Затова следва операцията на Кейнс, смисълът на която е част от печалбата в производството да се преразпределя чрез различни правителствени програми и форми на съучастие на работниците: пенсионни фондове, акционерно участие на работниците, различни корпоративни програми за стимулиране и т.н., и не на последно място кредитиране на крайни потребители. С това се решава проблема кой да консумира продуктите на масовото серийното производство.

Обаче има и един друг, не много добър резултат: продукта е толкова изобилен, че бързо засища дори и платежоспособното потребление от страна на средната класа. Затова се  лансира модела на консумиране на масови бързо оборотни стоки, които се сменят през няколко години за да може да се поддържа глада за нова продукция. Все неща, които стават характерни за потребителското общество. Има и още един лош резултат от серийното производство: самата логика на конвейера изисква поддържането на значителни междинни запаси между отделните производствени звена за да се изравнят разликите в производителността между тях. Това води до огромен глад за суровини, складове и вериги за дистрибутиране на тези излишъци. Всичко това, взето задно с потреблението, формира нуждата от силна централизация на капиталите за да може да бъде контролиран целия цикъл на производство-потребление. И още нещо, цялата тази организация е силно йерархична, което обаче води в един момент с нарастването на мащаба до хронична нефективност.

Разбира се, капитализмът винаги търси печалби и по-висока ефективност. В средата на 70-те години в Япония настъпват промени в производствената организация, които целят да отстранят големите излишъци в цикъла на производството. Смята се, че първата такава системна организация е описана и приложена от Тойота. По-късно, едва в началото на 90-те години тя става масово известна и на Запад. За какво са се сетили японците?

Те въвеждат гъвкави производствени практики, които заменят философията на тейлъризма. Формират се екипи от различни специалности, които често включват администратори, дизайнери и инженери, работници и маркетингови отдели. Те работят заедно по една обща задача, която не е производството на един детайл на поточната линия, а на цялостно готово изделие. Тези екипи директно комуникират с другите звена, само когато имат нужда от точно определени количества от даден материал/част. Резултатът е, че като цяло системата е насочена към съзнателното елиминиране на производствените запаси, което пък води до огромни спестявания от сграден фонд, енергия и суровини, а като добавка качеството на изделията се вдига многократно. Освен това, новите продукти се внедряват много бързо съобразно текущите търсения на пазара. Това е интензивно повишаване на производителността, защото с по-малко средства се произвеждат по-качествени изделия, които се реализират почти изцяло на пазара и няма залежали излишъци.

Ефектът обаче е малко странен от гледна точка на старите поточни линии. При тях повишена производителност  е равна на свръхпроизводство. Тук обаче, макар че имаме повишаване на производителността, нямаме излишъци. В резултат печалбата от единица вложен капитал е много по-голяма. Съответно този капитал започва да търси къде да бъде вложен. Съответно се надуват пазарни балони благодарение на механичното пренасяне на акумулирания капитал нагоре по етажите на йерархичната финансова система. През десетилетието след 95 година на миналия век производителността в развитите държави е скочила 5 пъти, а възнагражденията само два пъти. Точно това е луфтът който подхранва кредитния бум и надуването на балоните. Можете да имате каквито си искате борсови спекулации с очакванията на пазара (т.нар. погрешно наричани виртуални пари), но нещо трябва даде стартовата точка на очакванията, които надуват балоните и това нещо трябва да бъде реално.

Има и друг важен резултат от гъвкавото производство: възниква работна сила, която има други изисквания към стоките, които потребява и начина по който ги потребява. Първо тази работна сила е далеч по-мобилна, по-бързо се учи, по-динамична и по-взискателна. Като цяло тя има по-високи изисквания за своя стандарт на живот. От друга страна обаче, нея продължават да я третират като масов консуматор, на който му се предлагат стоки еднодневки, и финансови възнаграждения, които могат да му осигурят потреблението само на въпросните стоки еднодневки. Недостигът на средства за осигуряване на желания по-висок стандарт на живот започва да се покрива от все повече и повече заеми. Те пък се намират лесно, защото както знаем, печалбите са се увеличили и те търсят къде да бъдат вложени. Кръгът се затваря и само въпрос на време е поредния балон да се надуе и да се спука.

Какво може да се направи, за да може новия тип производство да влезне в синхрон с потреблението? Очевидно кейнсианските рецепти няма да работят в тази ситуация. Не случайно Япония е първата страна, която влиза в дълга и продължителна криза – от началото на 90-те години те се намират в една мъртво икономическо вълнение, при което няма катастрофален спад на брутния вътрешен продукт, но няма и ръст. Всъщност, японците се опитват още от самото начало на кризата си да приложат системата на Кейнс, но резултат не се получава. Може да очакваме, че усилията на правителствата на големите държави в момента също няма да дадат очаквания ефект. Причините са твърде надълбоко и не могат да се оправят с административни решения и монетарни инструменти.

Според мен нуждата ще накара и фирмите и потребителите да потърсят нови форми на организация на пазара и нови начини на потребление. Свръх централизацията на финансовите капитали става неефективна, защото не може да предава адекватна обратна информация между производители, инвеститори и потребители.  Може би това ще е свързано с развитието на нови, микро-форми на венчър капитализъм. Целта е инвеститорите да имат обзорим хоризонт на своите инвестиции и да споделят рисковете с производителите и потребителите. Така те много бързо ще научават от първа ръка, кои вложения са печеливши и кои не. Сега, в класическия случай, те го научават едва когато поредния финансов гигант се срути.

От друга страна и самото потребление може да се промени. В момента маркетинга използва един вид силови методи – хвърлят се огромни средства за да достигне продукта до потребителя на принципа, че един нищожен процент от аудиторията в масовите медии ще клъвне на рекламите и все пак ще си купи продукта. Към това прибавете, че поне 30% от стоките в супермаркетите никога не намират реализация и ще видите, че ефективността на масовия маркетинг е много ниска. Причината е, че този тип маркетинг съответства на старото конвейерно производство. В зората на потребителското общество той е вършел чудесна работа, но днес вече не. Защо? Ами защото това старо производство, освен с многото си суровинни излишъци, се отличава и с бавно въвеждане на пазара на нови продукти. Оттук и продуктовото разнообразие в магазините е било много по-малко от днешното, което пък е водело и до далеч по-малки разходи за реализацията. Днес обаче, благодарение на гъвкавите производствени системи, времето за разработването на нови продукти според последните желания на клиентите силно се е съкратило, което пък води до изобилие на нови марки и артикули на пазара, оттам до по-големи средства за тяхната реализация, оттам до по-високи цени, които пък изяждат по-бързо достъпния за потребителите доход. Класическата кейнсианска рецепта за тази ситуация е стимулиране на потреблението с преразпределяне по един или друг начин на повече доход, така че потребителския потенциал да се увеличи. Да, но нека си представим друга ситуация – производителите да имат много по-целенасочен подход към своите клиенти. Да произвеждат продукти в количества, които наистина са необходими, с качества които реално се търсят и те достигат до клиентите, не с огромни разходи по маркетинга и дистрибуцията, а с помощта на най-различни нови форми на директния маркетинг. Тогава и цената на стоките ще падне, а оттам ще се повиши потребителския потенциал на пазара. На гъвкавото производство ще съответства гъвкав маркетинг.

Разбира се, за това ще са необходими години за да се случи и много проби и грешки докато се открият истински работещите нови пазарни схеми. Вероятно ще са необходими и нови технологии, които все още чакат да бъдат открити. Но само това е естествения път за изход от настоящата криза. Опитите за социалистическо регулиране на икономиката с монетарни средства (защото тъкмо това е, което правят Бернанке, Обама и компания) няма да свършат работа. Така че най-добре да се въоръжим с японско търпение и междувременно всеки да мисли как може най-добре сам да се спаси в тази ситуация. Току виж пък изобретил кока-колата или форда на утрешния ден.

1. 

   centurion says:

   09/21/2009 at 10:20

   скромно мнение – не мисля, че решението на сегашната криза е в промяна на маркетинговите методи или децентрализация на финансовия ресурс. кризата е много по-фундаментална и въпросите, които поставя са 2:
   1. изчерпаемостта на ресурсната база за производство – всичко, което е базирано на изчерпаем ресурс и/или продукт неподлежащ на пълно рециклиране няма бъдеще.
   2. това е началото на края на петрол базираната икономика – намирането на начин за производство на енергия отговаряща на изискванията в т.1 е ключът към бъдещето.

   п.п. уточнение – всякакви вятърни, соларни и т.н. “зелени” енергии, модерни напоследък, не отговарят на т.1, т.е. те не са решение.
2. 

   Йордан Янков says:

   09/23/2009 at 15:40

   до centurion:
   по принцип ти говориш за разрешаване на глобалната ресурсна криза, но самата тя е породена от глобалната институционална криза. Науката и в момента непрекъснато разработва технологии, които по-пълно оползотворяват наличните ресурси, но прилагането на тези технологии далеч не е толкова бързо и ефикасно. Тоест ефективността породена от науката, се губи в дебрите на регулации, пазари и пукане на балони. Цялата свръх-централизирана система на обществото пречи на откриването и внедряването на технологиите за които говориш. Може би скоро ще пусна нова статия на тази тема – как и какво може да промени нещата.
3. 

   Geek says:

   09/23/2009 at 15:59

   Ще чакаме новата статия – ще ми бъде интересно да видя мнението Ви, а и на останалите.
4. 

   centurion says:

   09/28/2009 at 12:34

   много се надявам да не изглежда като заяждане, защото, то със сигурност не е, но отново не мога да се съглася с тезата, че очертаващата се ресурсна криза е породена от институционална такава. ресурсната криза, според мен, е съчетание от 2 фактора – изчерпаемост на ресурсите и увеличаване на популацията (потребителите). каквито и технологии да измисли науката относно “по-пълно оползотворяване на наличните ресурси” при увеличаване на популацията кризата е неизбежна. тук трябва да отбележа, че дори икономиката да мине 100% на неизчерпаеми ресурси, те отново са лимитирани! т.е. единствено и само с контрол на втория фактор (който единствен и подлежи на контрол) може да се избегне криза! институциите влияят дотолкова, доколкото могат да осъществят този контрол.
5. 

   Йордан Янков says:

   09/28/2009 at 21:01

   centurion, всеки си има мнение и това в никакъв случй не мога да го приема за заяждане – нали затова са дискусиите – да стигнем по-близо до истината.

   По принцип тази тема е огромна и фундаментална, но ще се опитам да нахвърлям някои мисли тук накратко.

   Институциите регулират връзката между ресурсите и населението. Под ресурси има предвид не само приордни дадености, но и цялата технологична сфера. Чрез ресурсите системата на човечеството взаимодейства със средата. От друга страна, населението е крайния консуматор на ресурсите, но освен това и активния фактор, който ги “раздвижва”. Има огромно значение КАК точно ги раздвижва. До този момент в човешката история това е ставало по два начина – аграрен и индустриален. Аграрният залага на “животинската” стратегия – човешките общности се вписват и са силно зависими от природната среда. Този тип общности имат специфични институции, които регулират връзката ресусри-население. В много отношения те приличат на билогичните регулатори на популациите в животинските ареали. Индустриалният започва да активно да преработва природната среда (ресурсите) и да я видоизменя съобразно нуждите на населението. Това обаче изисква и нов тип институции. И двата типа връзка между човешката система и нейната среда си имат своите предимства и недостатъци. В наше време обаче се получи така, че те започнаха да се “преплитат” или по-точно казано, индустриалния тип да “заразява” институционално “аграрния”. Увеличването на населението става най-вече в “аграрните общества, в които обаче техните традиционни институционални механизми за регулация на населението са изместени от привнесени от вън индустриални институции. Това е нещо като като раковите клетки – в кода, който управлява растежа на клетката, се напъхва чужд запис и следва неконтролиран растеж. От друга страна, индустриалните общества също си имат проблеми с развитието. Повечето са стигнали огромна мощ на технологиите, но в същото време институциите им са замръзнали в своето развитие от времената, когато индустриалните общества са възниквали. Това е все едно да имаш силата и възможностите на зрял мъж с акъла на тийнейджър. Това, върху което ти акцентираш, замазва тези особености в развитието на човешките общества днес и само акцентира вурху крайния резултат. Затова и призивите за ограничаване на населението няма да работят – всички искат да живеят, по-добре както те си го разбират, и никой не може да им наложи някакви неразбираеми за тях норми. Как ще упражняваш контрол върху населението, след като не се държи сметка как точно рабтят контролиращите механизми и в какви фази на своите естествени цикли на развитие те се намират? Затова казвам, че е по-добре първо да разберем същността на световната институционална криза, на базата на това знание да се направи оценка на възможните варианти за изход от ситуацията и едва тогава да се правят реалистични планове какво и как да се направи. Разбира се, това надали е възможно в момента, защото такова знание не може да се образува от самосебе си. За него са необходими предпоставки и аз мисля, че тази криза ще бъде една от тези предпоставки – хората щат не щат ще започнат да търсят нови, по-ефективни институционални форми, които пък от своя страна, когато започнат да функционират, ще подготвят почвата за цялостно справяне с глобалния проблем с ресурсите и населението. Навремето, в късното средновековие също е имало такава криза и тя се е разрешила с “изобретяването” на институцията наречена капитализъм.
6. 

   centurion says:

   10/06/2009 at 01:05

   продължавам да смятам, че промяна в институциите не решава настоящата криза. отделно, че институция според мен е нещо съвсем различно от това, което е описано в горния пост. от първите 4 изречения не съм съгласен с 3, а от там надолу всичко е следствие. “Институциите регулират връзката между ресурсите и населението” – според мен институциите регулират човешките взаимоотношения. “Чрез ресурсите системата на човечеството взаимодейства със средата.” – човечеството взаимодейства със средата чрез своята активност/дейност. “От друга страна, населението е крайния консуматор на ресурсите …” – не само населението е краен консуматор на ресурсите. надолу ще се спра само на тази част “Как ще упражняваш контрол върху населението, след като не се държи сметка как точно рабтят контролиращите механизми и в какви фази на своите естествени цикли на развитие те се намират?” аз мисля, че няма решение на кризата без контрол – единствения въпрос е дали той ще бъде доброволен или не дотам.
7. 

   Йордан Янков says:

   10/06/2009 at 10:33

   centurion: “Институциите регулират връзката между ресурсите и населението” – според мен институциите регулират човешките взаимоотношения.

   човешките взаимоотношения са винаги по повод някакви ресурси – земя, средства за производство, свободно време, дори генетичен материал – нито любовта, нито дори четенето на поезия не може да не се основава на ресурси.

   centurion: “Чрез ресурсите системата на човечеството взаимодейства със средата.” – човечеството взаимодейства със средата чрез своята активност/дейност.

   Не може да има дейност без ресурси. Дори да отидеш до банята ще са ти необходими ресурси за да имаш сили да ходиш дотам.

   centurion: “От друга страна, населението е крайния консуматор на ресурсите …” – не само населението е краен консуматор на ресурсите

   Освен да приемем, че има бог или някои други невидими персонажи не виждам кой може още да е краен консуматор на ресурсите.

   centurion: аз мисля, че няма решение на кризата без контрол – единствения въпрос е дали той ще бъде доброволен или не дотам.

   Аз просто искам да ми кажеш кой, как и кога ще упражнява контрола.
8. 

   centurion says:

   10/08/2009 at 00:54

   все по-трудно ми е да намирам смисъл да отговарям, но ще направя последен опит:
   “човешките взаимоотношения са винаги по повод някакви ресурси – земя, средства за производство …” – ако аз забия шамар на някого и той ме подаде на съд (институция), къде са ресурсите в случая? само да не е, че преди това съм ял за да имам сили да го ударя, че вече няма и да е смешно, а ще е жалко.
   “Не може да има дейност без ресурси” – не съм твърдял обратното. твърдя, че има ресурси без дейност(човешка). т.е. не е вярно, че “Чрез ресурсите системата на човечеството взаимодейства със средата.”
   “Освен да приемем, че има бог или някои други невидими персонажи не виждам кой може още да е краен консуматор на ресурсите.” – да не отваряме тема за религията, че ресурсите няма да ни стигнат. краен консуматор освен населението са например животни, птици, насекоми и т.н.
   последното за контрола ще го оставя като един вид домашно. пределно ясно съм го написал, а и постоянното поднасяне на смляна информация вреди на качеството на ресурса в черепно-мозъчната кутия.
9. 

   Йордан Янков says:

   10/08/2009 at 06:37

   Ами ако ти е забил шамар ей така значи е просто луд и представлява изключение от нормалните човешки взаимоотношения. А ако не е просто ей така, тогава се запитай защо някой ти е забил шамар – по повод на КАКВО?

   Под ресурс, нормалния човешки език разбира предмети, енергии и отношения, които служат за развитието на дадена система. Ние тук говорим за развитието на човешката система, а не на птиците, мравките или бобрите (виж темата на този постинг). В човешката система населението е крайния консуматор на нейните (на човешката система) ресурси. От това, че някои от тези ресурси се споделят и с други системи – животински популации, ареали и т.н., въобще не следва, че човечеството може да взаимодейства със средата си без ресурси. Просто в това няма елементарна логика. От друга страна обаче може пък да е много сложна логика, щом някои хора дори не могат да осъзнаят, че за да щракат на клавиатура глупости пак са им необходими ресурси – опитай да гладуваш няколко седмици и после ще видим как ще смилаш в черепната си кутия уж очевидни неща.

   А иначе упорито избягваш да ми отговориш на въпроса кой, как и кога ще упражнява контрола върху населението. Контрола ще упражнява контрол? Както човека взаимоДЕЙСТВА със средата чрез ДЕЙНОСТ? Преди да предъвкваш нещата, които пишеш, първо се замисли над смисъла какво всъщност казваш.
10. 

    centurion says:

    10/08/2009 at 22:11

    и последният опит се оказа неуспешен. за клавиатурата и глупостите – ако за някои е необходимо гладуване, то виждам, че други се справят успешно и без него. дерзай!
11. 

    Йордан Янков says:

    10/08/2009 at 23:01

    Разбира се ти се справяш чудесно и без гладуване – когато някой няма смислени аргументи, това също е въпрос на ресурс. Не ти достига елементарна логика, но си тръгнал да контролираш живота на милиарди хора.