Защо сме бедни?

Кое е най-потискащо нещо в живота на българите? Сигурен съм, че огромното мнозинство от нас, независимо от своя доход и социално положение, ще отговорят, че това е бедността. Но какво е бедността? Откъде се взима тя? Кой или какво е виновен за нашата бедност? Защо тъкмо ние сме на опашката в ЕС?

Бедността може да определи най-общо като недостиг на ресурси за развитие. Вие искате да постигнете нещо – да си купите кола, да отиде в Рио Де Жанейро или завършите добро образование, но не ви достигат ресурси за да го направите. Общо взето тривиално, но не съвсем. Възниква въпросът, а защо трябва да се развивам, защо искам да постигам такива неща? Защо, това към което са се стремили моите родители не е достатъчно за мен?

Работата е там, че личността на всеки от нас се оформя от времето, в което живеем днес, а днес нашите личности, нашите вкусове, желания, стремежи се оформят от други култури с далеч по-висок стандарт на живот от нашия. Ние искаме да живеем като европейци, но нямаме ресурса да живеем като европейци.  Какво да правим? Бруталното решение на въпроса е северно-корейската система – не получаваш информация от външния свят, съответно нямаш и стремеж към развитие. Общо взето и на нас се опитаха до приложат тази система, но слава богу не успяха – сега имаме демокрация, имаме стремежи, но бедността се настани трайно в нашия живот. Виновна ли е демокрацията, че имаме стремежи без покритие, че сме бедни? Разбира се, звучи абсурдно, но много хора приемат този абсурд за съвсем логично обяснение. В края на краищата всички се опитват да си дават някакви отговори за това, което става с тях, и всеки го прави кой както може. А въпросът с бедността всъщност не е толкова тривиален. Да, но политическата класа в България вече 20 години бяга от отговора на въпроса защо сме бедни. А тъкмо тя, като водещ елит на обществото, е длъжна да отговори. Отговор от управниците няма и съответно хората бедят демокрацията за своята бедност. Нека обаче да потърсим истинските отговори сами.

Добре, така или иначе ние искаме да се развиваме, да живеем по-добре според нашите представи в началото на 21 век като граждани на ЕС. Това е факт. Факт е, че нямаме ресурс за това. Защо нямаме ресурс? Ами защото това, което произвеждаме е по-малко и по-некачествено от това, което другите народи произвеждат. Вече две десетилетия вносът надвишава износа. Тоест, ние искаме да консумираме продуктите на другите нации, но няма какво да им дадем в замяна. Положението временно се закърпи с притока на чуждестранни инвестиции, но тези инвестиции бяха най-вече в имоти. С други думи ценното за чужденците не е бил продукта на нашия труд, а натрупаното под една или друга форма от предишните поколения. С други думи, ние изяждаме собствените си запаси, за да си позволим да се развиваме, да си позволим да се почувстваме поне за малко по-малко бедни. Това обаче не може да продължава вечно. Какво да се прави тогава? Как България да започне да изнася повече, отколкото да внася?

Според мен от първостепенна важност е производителността на труда. Ние имаме най-ниската производителност в ЕС, съответно сме и най-бедни. Как обаче се повишава производителността на труда? Това е много ключов въпрос за нашето съвремие, защото както посочих в „Краят на зъбчатите колела” и „Рецесия или депресия”, тъкмо производителността на труда е в основата на сегашната световна криза. При нас обаче производителността е решаваща по съвсем друг начин. При всички положения обаче трябва да поразсъждаваме какво все пак представлява тя, как се променя и как да я използваме за да си помогнем сами в изхода от бедността. Това обаче не може да го направя само в този постинг. Прекалено обемно е. Иска се задаване на въпроси, които нямат готови отговори. Иска се и отказ от популярни митове и клишета. Затова започвам нов цикъл от статии в моя блог, посветен на пътят ни към Горната земя. Стей тюнед, както се казва .

1. 

   miro says:

   08/24/2009 at 13:28

   По отношение производителността на труда дори и ако човек успее да се организира и постигне висока такава, дори ако успее целия му отдел да го направи никой няма да му плати повече заради уравниловката на заплатите в бранша. Постигне ли по- висока заработка му увеличават нормата, но не и заплатата. Особено сега в “Криза”
2. 

   bogoizbrania says:

   08/24/2009 at 14:05

   Въпроса поставен така колективно, без конкретни имена или групи не е много коректен. Около нмен има доста богати хора
   Аз не смятам че съм беден, аз съм ограбен, доскора бях и измамен но вече поне това не съм. Ограбения не е беден, най доброто определение за бедност е според Библията, бедни са, само вдовиците, инвалидите и чужденците. Така ако вие се чувствате бедни, изберете една от следните категории, и това ще е отговора на въпроса в заглавието. Аз специално спадам в последната група.
3. 

   Йордан Янков says:

   08/24/2009 at 17:04

   Може би трябва да направя уточнние: става дума за състоянието на бедност на цял един народ, а не просто на отделни хора или групи от този народ. Дори и много богатите българи имат нямат ресурси за развитие над пределите, които им поставя общото състояние на нацията. Например, имате 500 милиона, какво ще правите с тях? В какво ще ги инвестирате за да ги умножите? Ограничават ви много неща – липса на квалифицирана работна ръка, липса на инфраструктура, липса на законови и институционални рамки да улесняват развитието на вашите капитали. Това е също форма на бедност, макар и да звучи парадоксално след като имате 500 милиона. Бедността винаги е относителна, но съотнесена към целия народ ние сме абсолютно бедни (макар и някои да са по-богати от другите).

   За Миро: производителността на труда в рамките на едно предприятие е различно нещо от производителността на труда в икономиката като цяло. Ръстът на индивидуалните доходи е функция на макроикономическата производителност, не на микроикономическата. Когато в цялото общество има повече приходи отколкото разходи се създава натиск върху работните заплати в посока нагоре – работодателите имат свободен ресурс с който да привличат най-добрите, тоест тези които могат да им осигурят производителност над средната за сътоветния бранш. И обратното – когато цялото общество е бедно, работодателите използват производителността да оцеляват самите те чрез икономии на разходи от заплати – това за което ти говориш. Затова и казвам, че дори и да има богати хора, те не могат да избягат от бедността на целия народ.
4. 

   Атанас says:

   09/25/2009 at 13:51

   ЦИТАТ:”С други думи, ние изяждаме собствените си запаси, за да си позволим да се развиваме, да си позволим да се почувстваме поне за малко по-малко бедни. Това обаче не може да продължава вечно. Какво да се прави тогава? Как България да започне да изнася повече, отколкото да внася?”
   -Запасите можем да ги наречем просто една проституция (с уважение към пишещия) и проблемът, ако мога така да го нарека, си има своето развитие (в по-долу казаното) в износа. Управниците не желаят да създадат такъв поради ясни причини (след мен и потоп…все ми е тая)

   “Как обаче се повишава производителността на труда?”
   - Производителността на труда се равенчава от следния цитат: “…тъкмо производителността на труда е в основата на сегашната световна криза.” – т.е. някой или група от някои желаят да притискат (или както искате го наречете) когото могат или останалите… Целта е ясна. Някой трябва да духа супата…(с извинение)

   Не можеш да отвориш вратата на някой, който е на километър от нея (и слуша чалга примерно). Можеш първо да му я покажеш, и после да го поканиш да мине през нея ако иска и ако е наблизо. Това е индивидуално.
   Не може да възвърнеш вярата в каквото и да е на един народ или на отделен индивид, ако за 100 години парите са сменяни три или повече пъти. Затова има изтичане на умове… Стандарт, това е като зелена поляна. Но зад нея и другата е такава, а не да стои като остров, почистен от смет. Така е в световен мащаб. Цели се една особена заблуда да възтържествува над някои нации и индивиди… Като американската мечта например.