Като недостатък на конгрегата отчитам ЗНАЧИТЕЛНО по-малката изходна мощност. Но в определен смисъл това е и предимство, защото налага промяната в бита, в ползваните уреди и инструменти, материали и суровини.
Другото лошо нещо е, че АИФ все още не съществува дори като свестен прототип (за разлика от другия модул на конгрегата – възпроизвеждащият се обемен принтер).
Следователно, на някакъв етап миктореакторите биха свършили чудесна работа, захранвайки в рамките на малки общини или отделни населени пунктове персоналните обемни принтери. Вероятно в тези условия независими научно-инженерни групи ще успеят да създадат добър модел на АИФ и тогава микрореакторите ще загубят своето значение.
Отделен момент представлява фактът, че масовизирането даже на микрореактори ще доведе до натиск върху сегашната социална организация, ще я тласне към „швейцаризация“, което аз като анархист не мога да не приветствам.

Горивото може да идва от наличните запаси, които са огромни, но най-важното е, че то се зарежда един път на няколко десетки години, докато в днешните атомни централи трябва да се зарежда всяка година, а след това трябва да престоява в басеини докато се транспортира за съхранение. Всичко води до това, че традиционните начини за производство и разпределение на енергия стават излишни – няма нефтени сонди, няма петролопроводи, огромни въглищни мини, далекопроводи и т.н. А в същото време такива реактори са способни да дават достатъчно енергия която да замести традиционната енергетика, докато слънчевите панели И вятърните перки не могат да произведат достатъчно енергия дори за собственото си възпроизводство в рамките на години, камо ли да удовлетворяват нуждите на цялата икономика. Знаеш ли какви вещества и технологии са необходими за тяхното производство? Това е една добре подхранвана илюзия, че са били някаква алтернатива на сегашната централизирана енергетика. Извън нея те просто не могат да съществуват.