За корупцията с добро!

Както знаем корупцията е най-черното нещо в наш дни и отявлен враг на което и да е правителство. В борбата срещу нея са мобилизирани цели институции, а медиите я клеймят кой където я свари. И това е не само у нас. Въобще, както знаем по дифолт – корупцията е лошо нещо. Аз обаче както винаги се съмнявам в истините по дифолт и тук ще представя един обективен и непредубеден поглед върху нея.

Какво е корупцията все пак? Най-общо казано това са практики, които заобикалят регламентирани процедури с цел двустранна изгода за корумпирания и корумпиращия. Веднага вниманието ни трябва да се насочи към думичката „регламентирани”. Тя предполага някакъв орган или институция, която създава регламентите за това или онова. Добре, но оттук нататък възникват някои въпроси.

Ами ако органите, които пишат регламента са некомпетентни за това? Например, кой от вас вярва, че народните представители в един парламент са компетентни в отглеждането на краставици, да речем? Дали няма да им хрумне да наложат регламент за кривината на краставиците? В този случай единственото спасение е добрата стара корупция – даваш на някой нещо и той си затваря за очевидната кривина на краставиците върху твоя щанд.

Или пък обратния случай – органите се състоят от толкова компетентни специалисти, които в своя ентусиазъм да блеснат със знания по даден въпрос дотолкова се увличат, че създават регламент, който ако трябва да се спазва би отнел години за правенето на нещо. И пак на помощ идва добрата стара корупция – буташ на някой специалист (много често на някои от тези дето са писали регламента) и животът ти тръгва забързано като в усмивки от старите ленти.

Освен това можем да си говорим за сектор на официалната корупция и за сив сектор в корупцията. Официалната корупция е тази, при която разплащането става с парични знаци. Сивата корупция е тази, при която не се разменят парични средства, а влияние и авторитет. Нещо като натурална размяна, вместо пазарна. А това е повсеместно явление не само у нас. На Запад е пословична необходимостта да завършиш определен университет за да можеш да прогресираш след това в професията – размяната „аз на теб – ти на мен” между бившите състуденти е гаранция за личен просперитет. Какво лошо има в това? Просто и това е една от добрите страни на корупцията.

Всъщност корупцията възниква винаги, когато някаква система не работи. А това се случва много често с тях. По естествен път всяка бюрокрация се стреми към безсмислено усложняване, което в края на краищата я прави неефективна за целите, за които е била създадена. И корупцията не представлява нищо друго освен, системен инструмент за отпушване на запушени бюрокрации.

Така че долу ръцете от корупцията! Оставете я да работи – все пак по-добре с нея, отколкото без нея. Е, има и друго, по-добро решение – изхвърлете бюрокрациите. Ама за това друг път.

1. 

   Benedetto says:

   12/14/2009 at 19:53

   Увлекателна статия, която не казва нищо ново.
   Така или иначе, всички осъзнават, че ако няма корупция, на държаввните служители ще им се наложи здраво да работят. Затова практически никой от когото зависи борбата с корупцията, няма и да си мръдне пръста, за да се бори с нея.