Защо Европа, а не Китай?

Вчера се проведе първата от серията лекции посветени на глобалните промени които се случват на човечеството и това, което те ще предизвикат в неговото бъдеще. Тази лекция беше посветена на възникването на индустриалната цивилизация и запознаване с инструмента на анализ, който използвам.

В най-общи линии според мен всяка цивилизация има три-компонентна структура – хора, техносфера и институции. Чрез изследване на взаимодействието и баланса между тези три цивилизационни компонента може да се обясни хода на човешката история и да се направи прогноза за бъдещето ни развитие.

Чрез такъв анализ се показва, защо индустриалната цивилизация възниква първо в Европа, въпреки че Китай е имал огромно предимство през 18 от последните 20 века – повече ресурси, по-напреднали технологии, по-голям брутен вътрешен продукт, свободни и наемни работници още в зората на новата ера и капиталистическа икономика още през 10 век. Въпреки това, съвременната индустриална епоха е родена в Европа. Причината е, че двата най-мощни центрове на аграрната цивилизация са имали различен тип три-компонентна структура: силно централизиран в Китай и аморфен в Европа. Защо се получило така, как точно е протекла динамиката на цивилизационния преход на Изток и на Запад, можете да чуете и видите на този адрес: http://gs-research.org/epoha1/

1. 

   Gil says:

   01/29/2010 at 11:38

   Много готина презентация. Има обаче някои неточности – Да се твърди че между 8 и 12-ти век има цивилизационен колапс не ми изглежда никак обосновано от историческа гледна точка. През този период има не само “военно” процъфтяване, но и културно такова. Особено от 10-ти век нататък не може да се говори за никакъв колапс. Викингите съшо са част от Европейската цивилизация, при това те показват една високо развита култура – популярната визия за тях е, като на безмилостни варвари,които избиват всико наред. Тази гледна точка е до голяма степен неправилна. Те имат много добре развито занаятчийство, уникална за средновековието управленска система, и въртят търговия от британските острови до арабския свят.
   Християнска Източна Европа така и не преживява неприятните последици от падането на западната римска империя. Византия опазва до голяма степен постиженията и знанията на империята, а от 7-8 век даже успешно изнася култура по околните си земи. Дори Българската империя е до голяма степен повлияана от този процес. Т.нар. златен век на българската държава по времето на Симеон отново е процес,който може да бъде причислен към разпространение на византийската цивилизация.
   А Западна Европа през това време не дреме. Наблюдава се силно развитие както технологично, така и културно. Да погледнем т.нар. готическa архитектура – първите “екземпляри” са от 12-ти век, а за да се стигне до тях е необходимо натрупването на доста знания,а и финансови средства. За да разберем богатството на културата на този период можем спокойно да се обърнем към Хилдегард Фон БИнген – германска монахиня живяла през1097-1179 – тя оставя книги(далеч не е само тя всъщност) с богати готварски рецепти,често с подправки, които не се срещат в Европа, като канела например(а за развитието на една цивилизация можем да се обърнем и към кухнята и), медицински трактати, композиции с музика(има доста изпълнения в Ютуб), и дори е първия известен автор, който описва женския оргазъм.
   През 12-ти век вече е започнала своя подем и Венцианската търговска империя, отново процес,който не се появява ей така от нищото.
   През 10-12-ти век имаме и силен възход на Византия, възникването на Сицилианското кралство….
   и естествено кръстоносните походи – за организирането на които са необходими огромни ресурси и организация, която изисква високоразвити институции. Тези походи спокойно могат да се разглеждат като едно от големите постижения на Средновековна Европа. Не толкова заради боя и войната, колкото за това че спомагт в невероятни пропорции обмена между арабската и европейската култури, което води до огромен технологичен и техническ напредък през периода 12-ти век нататък.
   На практика Ренесанса е всъщност естествен процес резултат от развитието на Европа през предните векове. Той не се пръква от нищото.
   Относно капитализма и индустрията в Китай и Европа – нека не забравяме,че Римската империя е била силно изндустриализирана, и че в нея е имало и доста търговия. И отново в Еворпа има висока профилираност – търговеца си е търговец,занаятчията си е занаятчия.
   Изобщо виждането на Европа като цивилизационно изостанала и стагнираща през периода 5-6 до 15-ти век е доста погрешно,но за жалост силно загнездено дори в главите на стабилни учени.
   Остава и въпроса доколко е коректно да сравнява континент с отделна държава.

   За повече информация относно средновековна Европа:
   http://modvsvivendi.org/forum_1/index.php
   boinaslava.net
   myarmoury.com
   http://www.livinghistory.co.uk/forums/index.php
2. 

   Йордан Янков says:

   01/29/2010 at 16:04

   Благодаря за пространния коментар. На едно място аз подчертавам, че това е цивилизационен анализ на историята, а не класически исторически или културологичен. Има съществена разлика. Това, че събитията или проявите на една цивилизация ИЗЛЕЖДАТ като “прогресивни” (с уговорки към този термин) не означава, че тенденцията в тяхното развитие води към добри времена. И обратното съответно. Военното прцъфтяване не винаги означава нещо добро. Войната от цивилизационна гледна точка винаги означва непроизводителен разход на ресурси, за което разбира се трябва да се плаща в един момент. Културата само по себе си е само една от институциите на обществото и тя може да изразява неговия моментен просперитет, но важното е как тази култура ще се справи с предизвикателствата на утрешния ден. Всъщност, аз не случайно отбелязвам, че развитието на Средновековна Европа е парадоксално – има всички условия за просперитет и такъв просперитет съществува, но този просперитет не води до нищо добро – до засилване на междуособиците и опити да се налага със сила териториална експанзия, което пречи на търговията и развитието на “междинните” институции, които са способни да родят институциите на следаващата епоха. Не случайно Внеция и Генуа се очертават лидери в търговията – от значение се оказва тяхната обързаност с морето и поради това оставането им в страни от феодалните междуособици в “континентална” Европа. Да, през този период на стагнация се развиват и европейските градове, без които по-късно Ренесанса нямаше да се случи, но от гледна точка на аграрната цивилизация те са ракови клетки, които подготвят нейната бъдеща смърт. Въобще в този период една част от институциите се опитват да подражават на Рим (което е загубена кауза и исторически отживяла стратегия), а друга подготвят почвата на настъпването на нещо напълно ново. Затова тази епоха аз я определям като противоречива и парадоксална (а не като изостанала – казвам че Европа по това време изостава само в сравнение с Китай иначе си е много добре развита). Докато в Китай същия този климатичен оптимум води до напълно логични и непротиворечиви резултати – просперитет от където и да го погледнеш. Няма ги тези вътрешно-противоречиви тенденции като в Европа, които обаче се оказват ключови за оцеляването и трансформацията в нещо ново по-късно, когато обстоятелствата го налагат. Въобще се оказва, че новото се появява там където има аморфни цивилизационни структури – това благоприятства възникването на нови институции, годни да се справят с промените, докато монолитността и централизма, макар изглеждащи стабилни, винаги водят до летален край.

   Относно викингите – от гледна точка на християнството и техните си постижения – да, те са европейци, но институциите им от 10 век стоят в страни от установената дотогава граница на европейската култура и в този смисъл те се явяват външен на нея цивилизационен център, който не може да не смущава развитието на Европа. Навскъде където викингите са стъпвали е имало страхотни погроми. Затова е трябвало време те да бъдат интегрирани в християнския цивилизационен център. Дотогава те винаги са били външен фактор, който е имал негативно влияние.

   Отново повтарям – нямам нищо против класическата интерпретация на историята, която вие предлагате, но аз се опитвам да правя нещо различно. Просто се отказвам да навързвам събитията и да изтъквам постиженията и делата на тази или онази историческа личност или народи, а се опитвам да разсъждавам върху тенденции, които протичат в течение на хилядолетия дълбоко под повърхността. Твърдя, че по този начин мога да разбера какво става днес и какво ще стане утре. Традиционната историческа наука доколкото ми е известно е абдикирала от тези задачи или никога не си ги е поставяла.
3. 

   Gil says:

   01/29/2010 at 19:13

   Благодаря за пространствения отговор. Така ми се изясниха доста повече нещата.