А сега накъде?
Вече от доста време насам южната ни съседка се тресе от протести. Дали те спомогнаха държавата да се намира на ръба на фалита или обратното, фалитът предизвика протестите не е много ясно. При всички случаи обаче тази ситуация повдига много интересни въпроси, които отиват далеч извън границите на Гърция.
На първо място, дали моделът на обществено устройство, който се основава на силна намеса на държавата в преразпределението на създаваното от нацията богатство, се е изчерпал? Този модел създава у гражданите дългосрочни нагласи, че държавата трябва да се грижи едва ли не за всеки аспект на техния живот, но в един момент се оказва, че тя просто не може да го прави повече. Какво следва оттук нататък? Към какво върви Европа, където този модел на обществено устройство е доминиращ?
Второ, да речем че сега Европа спаси Гърция. И преди държави са спасявани с помощта на други. Какво ще стане обаче, ако и спасителите се окажат на ръба на фалита? Огромните ангажименти около спасяването на световната финансова система от предполагаем колапс тласкат всички големи държави в тази посока. Отдавна се чуват предупреждения, че пенсионните и здравни системи на развитите държави няма да издържат и ще се пропукат. Един техен колапс няма ли да повлече със себе си държавността като такава? Всъщност за какво служат държавите в днешно време?
Ще ми се да чуя мнението на различни хора, затова няма да се впускам веднага в разсъждения по така повдигнатите въпроси.
Leave a Reply
Моите книги
 |
 |
| Възход и падение на индустриалната цивилизация | Глобалната лъжа |
Последни коментари
Графичен дизайн
Пазари
Графичен дизайн
Онлайн книжарница
Според някои теоретици на конспирацията в тоя смисъл (в САЩ – Глен Бек), целият този процес е резултат от фундаменталното осъзнаване от страна на лявото, че социализъм/комунизъм не може да се изгради чрез революция в съвременното общество.
Разочарованието на лявото от работническата класа личи отдавна – тя не се оказа социалистическият революционен елемент, за който я имаха, а дори напротив – именно тя водеше революциите срещу комунистическите режими.
Така левите осъзнаха, че са сами – непродуктивни “интелектуалци” и нищо повече (каквато е основната членска маса на левите движения, и процентът на “интелектузлизация” се засилва колкото по-радикално леви са движенията). “Народните маси” може да показват стремеж към безплатно здравеопазване и т.н. социални придобивки, но са твърдо стъпили на земята, много бързо разбират кога това работи срещу собственият им интерес и отказват да споделят фантасмагоричните виждания на левия елит за утопично общество някъде в далечното бъдеще.
Това накара левите да изоставят идеята на “революция на угнетените маси” като метод за реализация на идеите си и да започнат да действат чрез еволюция – което се вижда навсякъде в индустриалните страни. Социалните политики, протекционизмът, контролът на икономиката и т.н. стават все по-популярни. В период на икономически спад (като сега) популярни са големите бюджетни дефицити, без орязване на държавните харчове – което разбира се е безумно и по-малките и по-дълбоко навлезли в този начин на действие държави (като Гърция) не могат да си позволят дълго време и навлизат в спирала надолу.
Това разбира се само помага на лявото да обвинява “пазара” и “липсата на регулации” за проблемите, които именно то самото създава с политиките си.
Според конспирационните теории в САЩ, ултимативната цел на огромните дефицити е да се предизвика икономически колапс на САЩ, който, след като за него бъде обвинен “нерегулирания пазар”, да изиграе ролята на своеобразна лява революция и да постави началото на нов обществен ред, направляван от леви принципи. Факт е, че в САЩ (вкл. някои от съветниците на Обама) споделят комунистически възгледи, но дали наистина се е стигнало чак до такава конспирация, не мога да кара…
Никога не съм пиател интерес към конспиративните теории от какъвто и да е тип. Струва ми се че поблемът излиза и от традиционната рамка ляво-дясно. Все пк акакви са реалните рецепрти, които ще помогнат на хората, ако държавите наистина една по една навлезнат в режим на колпапс. По-силната държава (лявата рецепта) е невъзможна, тъй като тя се основава на извънпазарно преразпределение на доходите, а при колапс на самите доходи тя няма какво да преразпределя. И у нас нещо подобно става в момента. От друга страна самият пазар също поражда стремеж към прекомерна концентрация и създаване на монополи, които пораждат горе-долу същите проблеми, каквито пораждат и силните държавни намеси.
Оказа се, че монопола съвсем не е това страшилище, за което се внушава от марксизма. Разбира се, не нормативно закрепения монопол. Докато са налице неограничаващи конкуренцията принципи на СВОБОДНИЯ пазар, никой монопол не е опасен. Просто е най-добър (в пазарния смисъл) към момента. Към момента, защото “варварите” (разбирай конкуренцията) винаги шават застрашително по границите на оялите се империи и те, ако искат да оцелеят – трябва да са на ниво.
Същото е с пазарния монопол – докато произвеждаш по-добре, и продаваш по-евтино – какво лошо има? Дакато не се ограничи потенциалната конкуренция с принуцителните силови средства на държавата (лобизма е легалното име на политическато корупция)свободния пазар си е най.добрата гаранция
Не знам какво е внушавал марксизма, но анти-тръстовото законодателство май си е дошло по необходимост и продължава да се прилага. Монополът не е добро нещо за пазара, тък като той е израз на естествения стремеж да се смаже конкуренцията, а тъкмо тя все пак е съществена част от пазара. Никак не я яснодали един монопол е най-добър за даден момент. Има си доста хватки да постигнеш монополно положение без да предлагаш нещо кой знае какво. Освен това, за “варварите” става страшно трудно да те поместят, освен ако ти като монополист не изпаднеш в криза, която обаче не е свързана с качествата на пазарният ти продукт. Монополът не е добър и за това, че когато рухва, оставя вакум след себе си за извествен период от време, докато “варварите” се “цивилизоват”. А това пак не е добре за пазара, защото той трябва “преживее” процеса на цивилизоване, което си е неприятен процес – някой да се учи на гърба на горките потребители. Но най-вече големите монополи винаги са застрашени от синдорма на калпавата държава. Днес да речем, че един монопол се развива добре, но всякакви такива големи структури в един момент започват да изпадат в нещо като парализа заради мащаба си – адкетватните решения стават все по-трудно и по-трудно намирани и прилагани.
Доста неща плачат за промяна не само държавите в този си вид, и определения като леви/десни са отживелица. До гръцкия проблем ще стигнат още доста държави (всъщност всички без износителите на петрол и част от западните страни). Може би по-добрия вариант е нашия – да се харчи колкото има, защото погледнато реално не е ясно за какво стачкуват гърците. Като сменят правителството нищо няма да се промени. Верно, че е приятно да живееш нашироко, а някой друг да плаща, но в един момент свършват будалите. Проблемът е, че изход няма.От държави още дълго време ще има нужда, но с много по-малки структури и организация, да се върне общественополезността от държавния апарат. Но това означава още хора на улицата. По отношение на монопола проблема е, че от доста години се монополизира знанието което увеличава ефекта бедни/богати. Всъщност след хилядолетия развитие на цивилизацията все още живеем в общество от римски тип може би от там трябва да се почне.
Това за знанието е много интересна тема и аз смятам скоро да се занимая с нея (всъщност от дълго време я оглеждам от различни ъгли).
Да, в днешно време е наложително управленските структури на обществото да бъдат ОБЗОРИМИ за хората. Демокрацията е ефективен начин на управление, само ако избирателите знаят за какво става дума, когато гласуват. Естествено, колкото по-голяма и сложна става държавата, толкова по-малко хора реално участват в демократичния процес, защото нещата излизат извън тяхната сфера на компетентност. Американците имат един много умен лаф – KISS (keep it simple stupid). Точно обратното прави Европейския съюз. Това е мега структуктура, която е изключително далея от обикновените хора и затова според мен е вредна – бюрократично чудовище, което създава илюзии и надежди за просперитет, но всъщност обслужва само интеерсите на една върхушка бюрократи.