Валутни сметки без кръчмар

Отчаяните напъни да влезнем в еврозоната пораждат некои мисли в мен. Най-вече си задавам въпроса, каква е ползата от файда от тази заветна цел? Правителството лансира тезата, че така ще се укрепи финансовата стабилност на страната и ние ще имаме достъп до много по-евтин кредитен ресурс.

Първото е малко съмнително. Виждаме докъде го докара Гърция в това отношение. Да не говорим, че има още държави в еврозоната, които балансират на финансовия, ръб зад който ги чака свободно падане в гръцки стил.  Това обстоятелство от една страна сочи, че приемането на еврото не гарантира финансова стабилност, а от друга само по себе си представлява рисков фактор. Какво ще стане, ако дори ние (или друга европейска страна) сме изрядни икономически, но се окажем въвлечени във валутните колебания на единната европейска валута заради такива като Гърция?

Второто, за евтиния кредитен ресурс може и да е вярно, но за съжаление говори зле за нас. Излиза, че ние разчитаме не на собствените си сили да генерираме добавена стойност за просперитета на нацията, а се надяваме да имитираме такъв просперитет с кредити отвън. Назаем обаче никой не може да живее вечно и рано или късно кредитите трябва да се връщат. В това няма нищо лошо все пак, но проблемът е че такъв начин на мислене (про-кредитен, про-фондов) развращава и неминуем ние също ще развием гръцкия синдром – нация, която не произвежда доход, а се надява да консумира дохода произведен от германци, англичани и т.н.

Всичко това открехва и още един въпрос, който се смята за табу в нашата политическа действителност – докога ще имаме нужда от валутен борд? Всъщност до голяма степен той действа като намордник срещу безумни разходи правени от правителствата, но както видяхме нашите политици са изобретателни и могат да се справят с всеки проблем в това отношение и пак да похарчат всичко което могат и което не могат. От друга страна, валутния борд е добра защита срещу престъпни правителства, централни банкери и вътрешни кризи, но ни лишава от възможността да се води гъвкава политика, когато имаме международни финансови кризи, както става сега. Оказва се, че нашата валута продължава да се разменя на международните пазари по логиката, която може и да е адекватна за Франция или Германия, но не е адекватна за нашите икономически реалности.

Та питам аз, като търпим такива лишения заради прословутия балансиран бюджет, да не стане така, че в един момент да се питаме „е, оти ги ручахме жабетата”?

1. 

   Апостол Апостолов says:

   04/18/2010 at 17:11

   Полза няма никакава, но щетите и мъките на населението ще са неимоверни. Еврото няма никаква стойност! Реалната покупателна възможност на едно евро се равнява на 20- 30 стотинки. Но обмяната ще бъде извършена по разбойническия междубанков курс. И тогава пенсионерите ще разберат, къде се..т бедните. Ако изобщо оживеят.