Живот и Вселена Въглеродния двуокис не е замърсител!

Държава, мистика и пенсии

6 comments

Около предложенията на правителството за увеличаване на пенсионната възраст се разгоря дебат. Обществото настръхна, управляващите са строги, но справедливи, а експертите са в стихията си. Онзи ден гледах едно телевизионно предаване върху тази актуална тема, като от двете страни на барикадата бяха някои много емблематични фигури. Настоящият социален министър, един бивш такъв, настоящият шеф на НОИ и пак един бивш такъв защитаваха със зъби и нокти т.нар солидарен принцип на пенсионната система, а срещу тях бяха насочени острите копия на десните експерти от Индъстри Уотч, Отворено общество и Центъра за либерални стратегии, които настояваха за своя вариант на пенсионна система – тази с капиталово натрупване. В края на краища се достигна до съгласие, че не може да има пенсионна система, която да е основана само на единия или на другия принцип, но разделителната линия остана между това, кой от тези принципи да бъде основен, а кой допълващ. Интересни обаче бяха мислите и аргументите на двете страни. Не че казаха нещо ново, но бяха много показателни и навеждащи на някои мисли.

Привържениците на принципа за социална солидарност определено имат ляво мислене. За тях е нещо напълно естествено държавата да взема пари от едни хора, за да ги даде на други хора. За бедните това е акт на справедливост, за богатите е акт на несправедливост. Зависи кой как гледа на нещата. Тази социална солидарност обаче си има цена и условия при които може да действа. Със застаряване на населението цялата пенсионна система е заплашена от колапс. Просто работещите хора стават по-малко от неработещите, а оттам намаляват и приходите, от които се изплащат пенсиите. Това не е трудно да се разбере, но само ако човек е склонен мислено да си представи как се „върти” държавната машина. Точно това обаче ОГРОМНОТО болшинство отказва да прави или не може да прави. Оказва се, че за хората държавата е някакъв мистичен субект, някакво подобие на многоръкия бог Шива с християнско самосъзнание. Държавата се намесва във всичко, тя управлява всичко и е отговорна да изсипва непрестанно от своя вълшебен рог блага върху главите на гражданите. Цели 70% от аудиторията на телевизионното предаване смяташе, че е НОРМАЛНО пенсионната възраст да намалява (или поне да не се увеличава), а пенсиите да растат. Цяла една държава, южната ни съседка Гърция, отказва да приеме, че може да живее по-бедно, просто защото в държавата няма пари! Как така може да няма?!? Нали е държава – тя е Бог, а Бог не може да фалира!

Аргументите на десните експерти бяха солидни и РАЦИОНАЛНИ. Те показаха много причинно-следствени връзки, които доказват несъстоятелността на принципа за социална отговорност, като основа на пенсионната система. Тя винаги е била политически инструмент в ръцете на управляващите и тъкмо затова е НЕПРЕДСКАЗУЕМА в дългосрочен план. В крайна сметка тя стимулира и социалната безотговорност, тъй като приучва хората да не мислят за последиците от своите действия в по-далечен срок или пък в мащаба на обществото. Ключовият момент за мен беше една реплика на Георги Ганев: „аз предполагам, че всеки възрастен човек има достатъчно рационално мислене сам да решава колко да спестява за своите старини, а не държавата да му налага рамки” (цитирам по смисъл). Тъкмо това обаче пак си е чиста проба мистика. Откъде накъде Георги Ганев реши, че всеки от неговите български съграждани може да мисли, камо ли пък рационално? Въобще десните експерти сякаш живеят в някакъв свой измислен свят, в който царства победилия разум и всички имат способностите и капацитета да виждат света толкова ясен, като през очите на експерт. J

И тук идва пак моя дежурен въпрос – „Какво да се прави?”. В битката на идеи как да се управлява живота на хората, от едната страна на барикадата се намират експерти, които вярват в някаква мистична всемогъща държава, а от другата страна са пак експерти, които обаче вярват в някакви мистични разумни граждани. Няма ли някой по високите етажи на властта и знанието, който да има чувство за реалността, такава каквато е? Държавите са бита карта в човешката история и страдат от старческа деменция – те са негодни да организират живота на съвременните хора. Огромното болшинство от хората се безсилни да се справят с нарастващата сложност на света около тях и реакциите им още повече усилват хаоса, създаван от склерозиралите държави. Засега аз нямам отговор какво да се прави в тази ситуация. А може би по-добре е нищо да не се прави?

6 Responsesto “Държава, мистика и пенсии”

Longanlon says:
05/13/2010 at 15:08

хъхъхъ иронията ти кефи

а идеята за държавата като бог е много хубава и чудесно допълва мислите ми относно протестиращите в Гърция
ris says:
05/14/2010 at 13:16

Да, въпроса какво да се прави винаги е актуален. Преди време като прочетох какво са постигнали в Чили по темата(Чили – не Австралия примерно), се убедих за пореден път, че популизмът е 95%-100%, а не 70% и 30% реално свършена работа. За жалост никой не се интересува нещата да си дойдат на мястото. Да не говорим, че при варианта в Чили ще се реши и част от проблема с капитала. Държавата може да работи като депозитна банка. Да плаща на частните пенсионни фондове 4-5% лихва (безрискова инвестиция) и да дава кредити с 1% повече за важни за страната проекти, бизнес и т.н.
Но това означава да има държава т.е. хора, и ние изтървахме момента.
eldred says:
05/14/2010 at 14:03

Това което Георги Ганев и компания не споменаха е, че който не е спестявал просто не заслужава пенсия. След като човек е бил достатъчно тъп цял живот да не спести нищо, просто ще работи до живот или ще разчита на чуждата милостиня или пък просто ще умре от глад – на мен лично ми е все едно стига държавата да не задължава трудолюбивите и пестеливите да го хранят.
Йордан Янков says:
05/14/2010 at 14:27

@ eldred

Всъщност го казаха в прав текст, и макар че това е така по ПРИНЦИП, в реалността обаче такава система не може да съществува, ако имаш нискообразован електорат, който никога не мисли за собственото си бъдеще и винаги се надява някой друг да се грижи за него. Защо такива системи се реализират или в държави с ВЕЧЕ развито гражданство или в държави, където никой не пита електората (както е било навремето в Чили)? Искам да кажа, че за да съществува системата за капиталово натрупване, трябва да има тази много важна предпоставка наречена “мнозинство от рационално мислещи индивиди”. У нас такова чудо няма. От друга страна обаче и солидарната система само възпроизвежда бедността вече сто години. Патова ситуация.
Кирил Кирилов says:
05/15/2010 at 08:42

Всичко идва от там, че повечето не разбират социалната функция на държавата, а тя е да не допусне някой да умира от глад, нищо повече. Според мен най-добрата система е държавата да взима 20-30 лв. социална вноска независимо кой каква заплата получава и срещу това да осигурява социална пенсия на възрастните която да гарантира, че няма да умре от глад. Който иска повече има хиляди начини да се инвестира и да се спестява, но това вече не е работа на държавата. Така освен всичко се стимулира и рационалното мислене на гражданите.
Йордан Янков says:
05/15/2010 at 09:08

@ Кирил Кирилов

Това хубаво, но сметките започват да не се връзват със застаряване на населението – произвеждащите 20-30 лв. намаляват, а консумиращите тези вноски се увеличават. Затова и се прилагат хватките за подоходно увеличване на вноските, увеличаване на процентния им размер и в края на краища увеличаваането на пенсионната възраст. Тоест, картинката която имам днес. Предложението на десните експерти е разумно – всеки да може сам да се пенсионира когато си иска, но пък иска и разумни граждани. Май имаме дефицит на такива.