Домати срещу идеи
Безумната акция на ГДБОП срещу Читанката разбуни духовете на българските интелектуалци и в блоговете и във форумите настана разлютено жужене. За съжаление обаче май никой не разбира, колко е дълбок проблема и съответно как може (ако въобще може) да се оправи. Всичко се върти около тази пуста интелектуална собственост. Така, че ще трябва да започна с малко теория. На който теориите са му скучни може въобще да не чете – без тях обаче не може да се разбере безсмислието на спонтанните емоционални реакции срещу Явор Колев и компания.
И така, правото на собственост се състои от три правомощия: владение, ползване/плодоползване и разпореждане.
Владението е способността да променяш формата на веща, нейното положение и т.н.
Ползването/плодоползването е способността да ползваш веща или нейните плодове.
Разпореждането е способността да преотстъпващ временно някое от първите две правомощия или да се отказваш от третото правомощие, с което се отказваш от самото право на собственост. Това правомощие е ключовото, макар че правото на собственост възниква от първото правомощие – владението.
Самото право се дефинира като право да изискваш от другите да не упражняват владение и ползване на веща и да притежаваш правомощието да се разпореждаш с нея.
За повече информация и детайли – “Вещно право” от Петко Венедиков, 1935(с)
Това е традиционното класическо римско вещно право.
Забележете, че владението говори за промяна на ФИЗИЧЕСКАТА (веществена) форма на веща, а ползването се отнася да ограничаваш другите да ползват веща. От своя страна, ВСЯКА информация е ИДЕАЛЕН обект. Идеалното е проявление на материята (единство на всичко съществуващо, което ни отървава от бога), което проявление съществува за останалите материални обекти чрез ТЕХНИТЕ форми. Тоест, идеалното е явление което няма собствена веществена форма, а взема на заем формите на други обекти. Ето защо, какъвто и да е носител да има, измислицата на даден автор никога не може да се сведе до самия носител. Но това обръща вещното право на собственост с краката нагоре. Първо, правомощието “владение” става крайно проблематично, тъй като то се отнася за физическата форма на вещите, които не могат да бъдат отделени от своето съдържание, а идеята си сменя формите като носни кърпички – коя всъщност форма владее собственикът на авторското право?
В случая с Читанката (а и не само при него) става дума за електронно копиране на съдържанието и пускането му свободно за четене. Копието на един веществен предмет е нахлузването на неговата форма върху някакво вещество. Така калъпите във фабриките нахлузват своята форма върху някакво вещество – метал, пластмаса и т.н. Тази форма обаче е веществена форма – тя има “замръзнали” във времето и пространството свойства. Информацията обаче има идеална форма – тя е променлива – нещо като хамелеон, който мимикрира веществото върху което записана, точно както хамелеона прилича на листата около него, но той самият не е листо. Когато ти правиш копие на информация ти всъщност правиш най-естественото нещо ЗА НЕЯ – разпространяваш я върху всеки веществен носител. Да, но правото се опитва да я третира самата нея като ВЕЩ, при която копирането и свободното ползване е НЕДОПУСТИМО. Да, но самата идея съществува само и единствено ако си сменя формите и ПОЛЗВАТЕЛИТЕ – ако една книга не се чете от никой (ползва) тя дефакто не съществува. А това е точно обратното на класическото вещно право, което забранява ползването на обекта на собствеността от други хора.
Ето това е голямото противоречие между правото на собственост и авторското право, което се опитват да го таксуват като вещно право. Нещата обаче са още по-сложни.
Проблемът е, че в днешно време авторите са загубили своята вещна самостоятелност и са ПРИНУДЕНИ да разменят резултата от своя труд срещу вещи, които им помагат да живеят. Получава се парадокс – разменя се обект на вещното право срещу обект, който е качествено различен от веща. Можете да съизмервате количествено само два качествено идентични обекта, а поемата е качествено различна от домата. Парите не вършат работа като мерна единица (както успешно го правят между домата и самолета например) защото и те както домата са вещ с точно определена форма. А идеята няма такава замръзнала форма. И си остава въпросът – как авторите да живеят в свят, в който се разменят вещи, а те произвеждат идеи? Задоволителен отговор няма. Всеки напън да се затяга или прилага авторското право като класическо вещно право (дейността на Явор Колев и компания) са обречени на неуспех. От друга страна, авторите и хората, които им помагат да пренасят идеите им в главите на хората трябва да живеят. Затова надлъгването и безполезното чесане на езици ще продължава. До момента в който хората ще престанат да си разменят вещи за да живеят, а ще си разменят свободно идеи за да се наслаждават. Този момент засега не е възможен, така че всеки да се оправя кой както може в тази каша. Какви са практическите възможности все пак?
Първо – утопично-реалната. Всеки работи нещо, от което си изкарва хляба, а помежду другото създава интелектуален продукт – помежду другото пише разкази, докато лепи плочки за баня, помежду другото превежда Хулио Кортасар докато продава чушки на Женския пазар, помежду другото оформя и рекламира книгата на свой приятел (който иначе бачка по строежите) докато слага силиконови бюстове на контингента на Пайнер. Тоест ще си имаме „помежду другото култура”. Ама защо говоря в бъдеще време? Та ние си имаме тази култура и сега. И последствията никак не са хубави. Такава „помежду другото култура” не може да бъде голяма култура, която да се разпростира отвъд тесния кръг на приятели, роднини и съмишленици и която да помага на своите автори да израстват творчески. С такава култура авторите няма да могат да видят картините в музея „Прадо”, няма да могат да усетят тишината на средновековните улички в старите европейски градове, няма да могат да се изправят пред величието на Великата китайска стена. С такава култура най-много да се ошлайфат във високо-художественото описание на махмурлука сутрин рано в балканските географски ширини.
Втората възможност – технологично-оптимистичната. В теоретичните ми разсъждения по-горе има един важен момент – това че дълбокото противоречие идва от свободната форма на информацията и ограничената форма на хляба и киселото мляко. Ами не може ли след като хляба не може да се разпространява свободно, то да ограничим формата на информацията? О, ужас – какви ги говоря – та аз съм мракобес досущ като Явор Колев!!! Да, ама възмущението си е безплатно възмущение, ама хляба е с пари. Според мен има технически възможности да има ограничен платен достъп до някаква информация, но това е само част от уравнението. От няколко месеца насам се занимавам с разучаването на въпросните технически възможности и се убедих, че защитата (която трябва да я има за да не принуждаваме авторите да редят тухли четворки и „помежду другото” да правят култура) не може да бъде и не трябва се разглежда само като технически проблем. Винаги ще се намерят пролуки за хакване на която и да е защита, но въпросът е тези начини да бъдат ИКОНОМИЧЕСКИ НЕИЗГОДНИ за хакерите, а платеното разпространяване на съдържание да е ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗГОДНО и за авторите и за тяхната публика. Електронният пренос на информация дава възможност за драстично намаляване на цената на произведенията на изкуството и в същото време да се осигури на авторите необходимият им доход за живеене, без да се принудени да се занимават с нещо, което не е творчество, а бачкаторство. Разбира се, това ще наложи преосмисляне на политиките по цялата верига – автори, агенти, издатели, но само това според мен е разумно-реалистичния начин, а не емоционалното отстояване на описания по-горе утопично-реалистичен начин на правене на култура.
Тук няма да засягам безкрайно интересния аргумент за свободното разпространение като маркетингов инструмент за увеличаване продажбите на книжни носители. Някой друг път ще го направя (когато намеря време помежду правенето на някой сайт за продажба онлайн на домати 
). Преди да се впускате в разсъждения по този въпрос само се запитайте, а какво ще правим когато книжните носители съвсем изчезнат (а това ще стане може би доста скоро)? Кое по-точно ще промоцират свободно разпространяваните книги?
Trackbacks/Pingbacks
- Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!? - [...] Домати срещу идеи (Йордан Янков) [...]
Leave a Reply
Моите книги
 |
 |
| Възход и падение на индустриалната цивилизация | Глобалната лъжа |
Последни коментари
Графичен дизайн
Пазари
Графичен дизайн
Онлайн книжарница
А какво ще кажеш за другата алтернатива към която се приближаваме с много бързи темпове.
http://www.gatchev.info/blog/?p=294
Съзнава, че трябва да се намери приемливо за цялото общество решение, но поне засега всички се лутат от едната крайност към другата крайност.
Ами тази алтернатива не е възможна, защото предпоставя запазването на монополни структури, които са родени от старите форми на пренос на информация. Тъкмо това е големият проблем – как да си отидат в небитието старите типове издателства, които се хранят от разпрострянването на информция в една строго определена веществена форма, и да се появят нови издателства, които да имат гъвкавостта да се нагаждат към финансовите възможности на читателите, но все пак да осигуряват и необходимата финансова независимост на производителите на информация. Мисля, че готови рецепти няма. Аз лично съвсем скоро ще представя на съда на историята
едно такова реално практическо решение, пък то ще си покаже дали струва или не. Но да се водят някакви правно-идеологически битки, каквито е повел Григор Гачев, е безсмислено (поне за мен). Обяснил съм защо.
Слабо място в защита е това, че в крайна сметка потребителя все пак трябва да има достъп до информацията, която е закупил, от тук насетне нищо не ограничава потребителя да я копира и разпространи. Разбира се може да се направи така потребителя да залаща винаги когато му се налага достъп до информационния масив, който физически не е при него. Този начин е удобен за художествена литература, но не и за употребата на справочници например.
В крайна сметка кулурата по принцип се прави между другото и резултатите не са никак плачевни. Повечето стойностни неща са писани/правени от хора за които заниманието с писане е било нещо второстепенно по отношеие на това от къде си вадят хляба. Хех, дори теория на относителността е създадена между другото от служител в патентно ведомство…
Е, възможни са решения, при които човек да не заплаща информацията отново и отново всеки път, когато му потрябва. А иначе наистина стойностни неща могат да се правят по между другото, но тяхното съществуване е невъзможно извън средата на “нестойностните” неща. Теорията на относителността се появява само защото доста професионални физици вече са човъркали проблема и са се хранили от това човъркане.
Наистина ли толкова скоро ще изчезнат книжните носители, сиреч, книгите? Не съм сигурен в неизбежността на една такава перспектива – и прогноза…
@ Ангел Грънчаров
Нещата вървят нататък. От една страна е развитието на електронни технологии, които в момента са в лабораторен стадии, но неизбежно ще доминират в един момент и които ще направят четенето на електронни книги съвсем близко, ако не и неразличимо като усещане от четенето на книжните такива. От друга страна са интересите на хората и бизнеса, които искат да получават доход от производството на съдържание – оказва се че тъкмо книжният носител е най-слабата брънка от веригата и той най-лесно може да се “хакне” – да се свали неговото съдържание. Просто книгите като такива стават неудобен носител на информация от икономическа гледна точка. Електронните книги нямат алтернатива и мисля че до максимум 10 години прехода ще е завършил (съдейки по темповете с които се сбогувахме със стационарните телефони например).
Този титан на заплетената мисъл не е обяснил едно: кой дава право на отрепките от Читанка да публикуват моя книга, която е на пазара (на хартиен носител) и по този начин да ме ограбват безнаказано?!
@ Йордан Янков
Случайно да сте следвали философия в СУ в края на 1980-те? Ако е така, значи се познаваме и ще карам на “ти”
“Парите не вършат работа като мерна единица (както успешно го правят между домата и самолета например) защото и те както домата са вещ с точно определена форма.”
Това е много странно изказване, с което няма как да се съглася, но няма да се спирам на него, тъй като всъщност не е съществено за останалите неща.
“Винаги ще се намерят пролуки за хакване на която и да е защита, но въпросът е тези начини да бъдат ИКОНОМИЧЕСКИ НЕИЗГОДНИ за хакерите”
Няма как да стане. Златков вече е посочил една от причините, аз ще посоча още една. Добрите хакери са много повече от новоизлизащите стойностни произведения. А хакването в повечето случаи не се прави за пари. Колкото до останалата маса творби, те могат да останат нехакнати, но самите им автори нямат интерес от това. Интересът на слабоизвестните (и особено на новите) автори е да стигнат до максимално широка аудитория, а не да са максимално защитени.
Колкото до решение на проблема, аз предложих такова преди няколко години, когато затвориха Арена и Замунда и се създаваше пиратска организация на фона на тогавашното възмущение. Накратко, става въпрос да се заделя определен процент (примерно от ДДС) за правоносителите на музика, филми и книги, срещу напълно свободното копиране на творбите им в Интернет. Парите няма да се раздават поравно на всички, а чрез рейтингова система, като всеки потребител в рамките на една година може да даде еднократно гласа си за колкото иска произведения.
После видях, че подобна система специално за музиката е предложил и Столман.
@ Апостол Апостолов
Дефинирайте “моя”. Кое прави файлът на компютъра ми ваш?
Да, следвал съм философия и май си те спомням – един рус такъв
Иначе не виждам смисъл да си чешем езиците за всичко това. Както е казал един човек (ти занеш кой
) – единственият критерии за истина е практиката. Скоро ще предложа моето практическо решение. Стей тюнед както се казва 
Иначе тук просто изложих теоретичната установка на моя анализ на ситуацията.
Не знам какво те кара да не се съгласяваш с твърдението, че парите имат строго установена посточнна форма. Ако не беше така в магазина щяха да ми откажат плащанията, ако се опитам да плащам с пари, които всеки ден са различни. Вярно е, че стойността на парите е идеален обект, но това е много специфичен идеален обект – такъв, който е “закрепостен” към една точно определена форма.
Не съм рус, но не съм и тъмен. Ти беше в по-горните випуски, но сме говорили. Фамилията ми всъщност е Господинов и през 1988-89 г. се бях прочул в СУ с някои неща. Малко по-късно мисля, че съм идвал и у вас (ти живееше до Ялта тогава, и си беше взел компютър?), но това може и да го бъркам.
За практиката, проблемът е, че много идеи въобще не стигат до реализация, та да се оцени така “истинноста” им. Слагам “истинност” в кавички, защото при такива въпроси нещата не опират до истинност. Няма “истинно” и “неистинно” обществено устройство, това е идея за обществена регулация на отношенията в някакъв аспект.
За парите, същността им не е свързана с формата или материалността. Те са в колективното ни въображение. Формата им може да бъде най-различна (на банкноти или монети с различен номинал, на левове, евро, долари и т.н., на бележки IOU (“I Owe You”), макар че в БГ те не са популярни, на банкови документи и прочие. Могат и въобще да нямат материална форма, както когато плащам примерно през PayPal или Интернет клона на някоя банка. Всъщност голямата част от парите и паричните транзакции понастоящем са безналични.
Прав си и за Ялта и за компютъра.
Иначе точно защото знам за трудностите по реализацията не бързам да афиширам нещо, което все още го няма. Употребявам “истинността” като съответствие на действителността, а както знаем тя е многомерна и относителна.
Парите нистина могат да имат много конкретни форми, но за да изпълняват функциите си се изисква двете страни, продавач и купувач, да признават (да бъде реална за тях) една от тези конкретни форми. Опитай се да платиш в бакалията с южно-африкански ранд или с безналични пари
Дори и безналичните пари винаги се съотнасят към някакъв стандарт – било то златен, доларов или какъвто и да е друг, който двете страни на транзакциите са приели. Абстрактно парите може да имат много форми (също като идеите), но конкретно при едно разплащане задължително имат една неизменна (за дадения момент форма). Оттук нататък това прави възможно прилагането на принципите на класическото римско вещно право спрямо парите. А при идеите това принципно е невъзможно – оттам и неразбориите и колизиите, на които ставаме свидетели.
Правилно си се ориентирал и проблемът според мен е по-дълбок, а именно – монетарната система. Когато изчезнат парите един ден, това ще означава, че най-накрая сме прескочили етапа на предцивилизация и много проблеми (почти всичките свързани с пари) ще изчезнат.
Когато изчезнат парите един ден, това ще означава, че най-накрая сме прескочили етапа на предцивилизация и много проблеми (почти всичките свързани с пари) ще изчезнат.
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
Ми да…наследниците на Маркс и Ленин почти бяха успели….жалко , че се срути постройката….
Наистина проблемите…хммм …. всъщност тогава одновния проблем ще бъде от коя страна се намираш….от страната на тези , които казват колко да ти е дажбата в лагера или от страната на получаващите порциона…такава система, без проблеми(пари) е известна отдавна и се нарича концентрационен лагер.
@ Йордан Янков
Всъщност парите отдавна не са нито долари, нито пък злато (златният стандарт е изоставен от около 35 години), а само числа в компютрите. Хартиените пари са изразител на малка част от тия числа за случаите, в които хората не искат да използват компютри или дебитни/кредитни карти. А желанията на държавните администрации са всички плащания да станат електронни, за целите на тоталния данъчен контрол.
@ Господин Гюров
Имаш много превратна представа за парите. Парите от край време са били някакви числа, но винаги са били особени числа. Ето – аз имам доста числа на моя компютър – това означава ли че аз имам много пари?
Във финансовия свят има едно нещо наречено ликвидност – способността на едно нещо да бъде заменено с друго нещо. Обръщам внимание на “нещо”! Нещото трябв ада има установена веществена форма иначе замаяна на едно нещо с друго нещо не може да стане. Парите в банковия компютър на пръв поглед нямат такава форма, но това е само на пръв поглед. Ако аз отида в банката и си поискам парите те трябва да ми дадат определен веществен предмет с форма – банкнотна, монета, кюлче злато и т.н., която позволява после да го разменям с друг предмет. Ако не ми дадат такъв предмет то означава, че аз в банката нямам пари, а просто някакви непотребни числа. Тоест аз имам неликвиден актив. Между другото, много хора в модерните времена в които живеем си въобразиха, че парите са някаква виртуална приумица (колективно въображение както ги наричаш ти) измислена от лошите капиталисти и че е много лесно парите да ги няма. Оттам и илюзията на много млади хора, израстнали с компютри, че информацията е безплатна. Просто и парите и идеите имат някои общи черти, но всъщност имат и съществени разлики. Ако не се дава сметка за тези неща не се разбира и откъде всъщност произтичат проблемите около интелектуалната собственост.
“Ето – аз имам доста числа на моя компютър – това означава ли че аз имам много пари?”
Издребняваш. Не съм казал, че всяко число в компютъра е пари, нито че във всеки компютър има числа, които са пари.
“Ако аз отида в банката и си поискам парите те трябва да ми дадат определен веществен предмет с форма”
Ако правителствата успеят да наложат премахването на хартиените пари (което е напълно възможно и вероятно да стане до няколко десетилетия), нищо на ръка няма да можеш да си поискаш от банката. Практическата възможност да същестува такава парична система е достатъчно доказателство, че разсъженията ти за парите са некоректни.
@ Господин Гюров
“Ако правителствата успеят да наложат премахването на хартиените пари (което е напълно възможно и вероятно да стане до няколко десетилетия), нищо на ръка няма да можеш да си поискаш от банката.”
Парите не са измислени от правителствата, нито те могат да отменят или промент тяхната форма. Ако дори минем на изцяло безналични плащания пак ще необходимо да има някакъв обективен и за двете страни на всяка сделка стандрат или форма, която да удостоверява ресурсите, които са обект на размяната и този стандарт/форма трябва да бъде фиксиран. Аз се опитвам да бъда пунктуален и конкретен, а не да разсъждавам абстраткно и пожелателно. Идеята ти че парите са “колективна фантазия” не издържа на рационален анализ.
Да, парите не са измислени от правителствата, да едно време те са били от злато и други метали, само че ние говорим за сега и близкото бъдеще, а не за античен Рим. Пробвай сега да “печаташ” пари, ако не си централна банка.
Това, че ще има стандарт, не значи, че ще има веществена форма.
@ Господин Гюров
Няма как да нам веществена форма. В момента аз мога да направя безналично плащане от сметка в моята банка в сметка в друга банка (смана на числа в компютри), но за тази цел аз трябва да се легитимирам пред моята банка, а това става с определен хардуер (веществено устройство). Но дори това не е важното – по-важното е че банката ТРЯБВА да знае, че аз притежавам средства които са ЛИКИВИДНИ – които могат да се разменят срещу други предмети. Не можеш да разменяш “колективни фантазии” срещу домати. Опитай се да го направиш и ще умреш идивидуално от глад. Аз лично не бих ти дал и един домат срещу твоята “колективна фантазия”. Не вярвам да го направи и който и да е нормален човек. Това че ти си фантазираш за някакво бъдеще в което хем ще има размяна на стоки, хем ще има пари и хем тези пари няма да имат точно определена форма (банкнота, хадруер, фиксиран протокол за комуникация или каквото се сетиш още друго което има ОБЕКТИВНА ФИКСИРАНА за двете страни форма) си е твоя лична фантазия в случая.
Това, с което се легитимираш, за да можеш да оперираш с определени числа (т.е. с дадено количество пари), не е пари, нито е форма на парите. Гледайки парчето пластмаса, представляващо дебитна карта, ти по никакъв начин не можеш да кажеш колко пари са стояли срещу него вчера, или колко ще има утре. Картата само дава ИНТЕРФЕЙС към парите ти, тя не е парите ти.
Парите значат нещо само когато присъстват в колективното ни въображение. Когато белите са отишли в Америка и са предлагали пари на индианците, във въображението на индианците тези пари не са съществували и търговията просто не е ставала. Затова са минали на бартер, докато ги присъединят към колективното въображение на западната цивилизация.
“Аз лично не бих ти дал и един домат срещу твоята „колективна фантазия“.
Ако е моя, значи не е колективна. Ако е обща за нас двамата, т.е. ако наистина е колективна, ще ми дадеш домати и още как.
@ Господин Гюров
О, не – няма да ти дам и половин домат, ако ти не ми докажеш че някога, някъде ти си изработил този половин домат и че други са готови да признаят твоя труд за полезен някому. Ако искаш можеш цял ден да ръкомахаш, да пишеш, да говориш, но твоята лична фантазия не струва и половин домат без веществено доказателство, че това което ще ми дадеш срещу половиния домат има някаква стойност. Индианците не са приемали парите на белите защото те не са имали веществената форма на нещо полезно за тях, а не че някой не ги бил приобщил към някаква “колективна фантазия”. Започнали са да приемат пари едва тогава, когато са разбрали че с тях могат да придобият други предмети. Ако не си забелязал на пазара се разменят предмети или действия, а не фантазии. Парите са средство за размяна, а то не може да бъде фантазия – просто няма да има размяна без тях. Не знам, аз си мислих че всеки нормален човек, още повече завършил философия, би трябвало да знае елементарни неща за това как работи икономиката, но уви май не е така. Това за “колективната фантазия” е просто разстрелващо. Направи опит – отиди в банката и се опитай да ги убедиш, че имаш едни фантазии в техните сметки – измисли си някакво число различно от нулата. Успех!
Първо, бих те помолил да не подменяш думите ми – написах “въображение”, а не “фантазия”. Ясно ми е защо направи тая подмяна, но не ти прави чест.
Второ, твоите представи и очаквания кое е елементарно и как с него би трябвало да е съгласен всеки завършил или незавършил нещо, нямат отошение към подобна дискусия.
И трето, за да не се пораждат лоши чувства, ще спра дотук. Така и така няма смисъл.
@ Господин Гюров
Да, и на мен ще ми дойде в повече още един безсмислен спор за това какво е въображение и как се нарича неговия продукт.
Няма книги на онзи шарлатанин Апостол в Читанка.
“Парите значат нещо само когато присъстват в колективното ни въображение. Когато белите са отишли в Америка и са предлагали пари на индианците, във въображението на индианците тези пари не са съществували и търговията просто не е ставала. Затова са минали на бартер, докато ги присъединят към колективното въображение на западната цивилизация.” Много точно и просто обяснено.
@Йордан Янков
Образно, докато правите култура между другото продавайки домати, и аз мина и купя 10 кг. за 50 лв. (да речем ме подведете за цената и аз се навия) вие искате ли ми “веществено доказателство, че това което ще ВИ ДАМ срещу 10 кг. доматИ има някаква стойност”. Или просто ми вземате парите, особено ако ме метнете в цената. Обикновенно парите се вземат без доказателства. С тях можете да си купите хляб или да вземете някой друг урок по южно китайски, точно защото хората който на който ще платите участват в колективно приемане (въображение) на парите. Ако вземете да ми искате доказателства ще мина на съседната сергия. Не за друго ами може да съм ги откраднал, спечелил на тото и т.н. тези пари.
Ако не сте забелязали в днешно време парите нямат много общо с “труд полезен някому” (най-малкото е много субективно). А и от достта време парите си струват точно нула ако не се приемат от колективното въображение (манипулация и т.н.).
Сам се пиша в графата, че не разбирам “елементарни неща за това как работи икономиката”.
@ris
“вие искате ли ми „веществено доказателство, че това което ще ВИ ДАМ срещу 10 кг. доматИ има някаква стойност“.”
Разбира се – следващия път като ходите до магазина обърнете внимание, че касиерката ви иска едни такива хартийки (напълно веществени) с едни значета и рисунки по тях (и те веществени). Изглежда въобще не загрявате, че самите пари са веществените доказателства, но то си е разбираемо, след като сте се позиционирал в точната графа.
Ако това са веществените доказателства за които говорите (банкноти, монети, банкови плащания и т.н.), то точно те в момента струват 0 (нула) ако приемащия не участва в колективното въображение (и не вижда постоянно доказателство за това), че струват нещо и може да ги ползва за да плаща и той. Говорите за неща който са били верни преди повече от век.Отдавна съм “загрял”, че парите днес не са веществени доказателства, нито измерител на нещо. Нещата са променени и пордължават динамично напред.
@ ris
Тъй като очевидно с вас имаме напълно отделно (а не колективно) въображение, бихте ли се отървали от разни хартийки с водни знаци, ако ви се намират – виждам че за вас нямат никаква стойност, така че не ги хвърляйте – аз с радост ще ви отърва от тези боклуци.
Трябва да се отбележи, че много от авторите и преводачите гледат обективно и трезво на ситуацията за разлика от издателите.
Един чудесен анализ на един писател:
http://asktisho.wordpress.com/2010/07/02/burn-hollywood-burn/
Дано и издателите си направят правилните изводи.
Цитат: “а какво ще правим когато книжните носители съвсем изчезнат (а това ще стане може би доста скоро)? Кое по-точно ще промоцират свободно разпространяваните книги?”
Безплатно разпространяваните копия на книгите ще промоцират автора на книгата. Доволният читател ще посещава сайта на автора, където ще плаща директно на автора колкото прецени.
@ Валентин
“Безплатно разпространяваните копия на книгите ще промоцират автора на книгата. Доволният читател ще посещава сайта на автора, където ще плаща директно на автора колкото прецени.”
Звучи логично и етично, но за една година безплатен блог Вие сте първият, който е направил това упражнение спрямо мен като автор. Сам си правете изводите. За съжаление авторите могат да си позволят (или са принудени) да разпространяват своите произведения безплатно само, ако имат мноооого добре платена странична работа.