subscribe: Posts | Comments

Слънце, климат и политика

17 comments

solar1

Повечето от темите в моя блог, посветени на глобалното затопляне, се базират на информации и публикации от чужди автори. В същото време, по мое скромно мнение, една от най-добрите научно аргументирани критики на човешката роля в т.нар. климатични промени е дадена от един наш сънародник – д-р Борис Комитов, учен с близо 30 годишен стаж в областта на физика на планетните и кометните атмосфери, физика на Слънцето и слънчево – земните връзки. Нещо повече, освен с изчерпателност, неговите публикации се отличават и с ясно заявена позиция срещу широко разпространената  манипулация на науката от страна на политици, медии, кариеристи и зелени фондации. Негови работи се цитират по повод на най-различни дебати във форуми и блогове и могат да се намерят свободно из Мрежата. Сега обаче всеки, който желае да подкрепи изследванията на д-р Комитов, може да го направи като закупи електронни копия на три от неговите книги, публикувани в сайта на е-Книги на този адрес: http://e-knigi.net/index.php?option=com_virtuemart&page=shop.browse&category_id=43&Itemid=248

Две от книгите са достъпни свободно за всеки регистриран читател, а третата – „Слънчевата машина на времето”, може да бъде закупена на символичната цена от 2.40 лв. Тя е най-популярната като съдържание от трите и съдържа много интересна информация от близкото ни минало (което всички помним) за това как науката може да има огромен принос за икономиката на малка страна като нашата и как този научен потенциал систематично се пренебрегва от политиците ни.

графичен дизайн

17 Responsesto “Слънце, климат и политика”

  1. ПЛАМО 2002 says:
    10/11/2010 at 16:16

    Трябва да се подкрепят книгите на д-р Борис Комитов,който прави много интересни научни изследвания,които са полезни за всички ни!

  2. Георги Георгиев says:
    10/11/2010 at 19:08

    Линка не работи! Също така е-книги нещо не прави както трябва. Не съм неграмотен, но не можах да платя чрез GSM копие на книгата на Янков

  3. Йордан Янков says:
    10/11/2010 at 19:15

    Връзката е оправена. Със SMS може да се плаща само за периодични издания – не за книги.

  4. Георги Георгиев says:
    10/24/2010 at 22:23

    Блуждаейки из НЕТа попаднах на следното смразяващо откритие.

    http://www.schoolofpolitics.org/node/1054
    Не можах да си наложа да прочета повече от първите две точки
    # Описание на проекта
    # Цели на проекта

    Все съм си мислел, че тия пипат някак си по-тихичко, но това признание за подкупване/обучение/ на медиите просто ме втрещи и ми се прииска да го споделя с вас!

  5. Валентин says:
    12/14/2010 at 09:47

    “постигане на по-строг медиен контрол върху реализацията на съответните политики, норми и законодателство в страната от отговорните правителствени и политически институции.”

    Строг медиен контрол? Контрол?

  6. Валентин says:
    12/14/2010 at 09:49

    как науката може да има огромен принос за икономиката на малка страна като нашата и как този научен потенциал систематично се пренебрегва от политиците ни.

    Не ми харесва особено науката да се управлява от политици. Не е ли по-добре да се търси частно финансиране? Или естеството на научните проекти не го позволява?

  7. Йордан Янков says:
    12/14/2010 at 10:05

    И на мен не ми харесва, но имам предвид, че полиците са тези, които могат да създадат благоприятна среда или пазарна рамка за частни инвестиции в науката. Например данъчни облекчения за фирми и частни лица, ако са купили ценни книжа на научни лаборатории и институти. Или пък за всеки законопроект внесен в Народно събрание да има научно становище – да са принудени по някакъв начин полиците да плащат труда на хората които знаят нещо, а не да ползват малоумията на своите активисти. За това е необходима законодателна инициатива, а тя пак трябва да дойде от политиците. Освен това, за да се вдигне социалния статус на учените трябва категорично да се откажем от безплатното висше образование под каквато и да е форма и то да струва, колкото реално струва. Ама това пак е въпрос на политическа воля – за това става дума.

  8. Валентин says:
    12/14/2010 at 10:35

    Данъчните облекчения в същност могат да нанесат повече вреда, отколкото полза. Защото всяко усложняване на данъчното законодателство (и не само данъчното) е предпоставка за възникване на позитивна елементна институционална криза.

    С непрекъснатото си нормотворчество Европейският съюз бодро върви към позитивна елементна институционална криза тъй като изгледите са параграфите и алинеите да надвишат броя на функциониращите предприятия в съюза. Пълното беззаконие пък в Сомалия е добър пример за негативна елементна криза в институциите.

    Източник: Йордан Янков, Възход и падение на индустриалната цивилизация

    Принципно има два начина, по които човек може да натрупа благосъстояние.Първият начин е съзидателен, а вторият – разрушителен. Разликата между тях и от морална, и от икономическа гледна точка е огромна.

    Първият начин за натрупване на благосъстояние от един човек е чрез производствона стоки и предоставяне на услуги, които са ценни за останалите хора.

    Вторият начин за натрупване на благосъстояние е чрез принудително отнемане на чужди блага, на чужда собственост. Най-видимото проявление на този процес е кражбата – при нея един човек се облагодетелства за сметка на друг човек без неговото съгласие. По-невидимо проявление, обаче, е т.нар. узаконена кражба, т.е. вземането от един човек и даването на друг чрез държавните институции.

    Източник: Данъчни преференции за избрани или ниски данъци за всички?

    Данъчните преференции са вредни, тъй като те стимулират лобизма в данъчната политика, водят до неефективно разпределение на ресурсите в икономиката, увеличават данъчната тежест върху секторите, които нямат силно политическо лоби и намаляват потенциала на икономиката. Затова най-добре е да няма данъчни преференции, а да има по-ниско облагане за всички.

    Източник: Стотици милиони изтичат през данъчни “преференции”

    да са принудени по някакъв начин полиците да плащат труда на хората които знаят нещо, а не да ползват малоумията на своите активисти.

    А каква е гаранцията, че лицата, на които се плаща ще бъдат по-различни от активистите? В същност и сега депутатите имат възможност да ползват услугите на консултанти, доколкото ми е известно.

    Обаче да се разчита на държавата не ми се струва сериозно. През комунизма нали държавата се уповаваше на науката (поне според пропагандата). Защо държавата е лош стопанин няма нужда да обяснявам.

    Голям проблем в момента е невежеството на населението. Защото политиците са принудени да се съобразяват с него. Много по-лесно е политикът да прави това, което е по волята на невежото мнозинство, вместо да се опитва да образова невежите за да ги убеди, че не са прави. Политиците, които се опитват да образоват не успяват.

    Всякаквите там измислени “зелени” фондации съумяват да съберат пари от невежите дарители, обаче можете ли да посочите смислени фондации, които получават такова финансиране? Тъй като невежото по отношение на екологията население е повече е нормално фашистките зелени фондации да получават повече финансиране.

    Демокрацията е толкова по-ефективна, колкото по-компетентни са гражданите.

  9. Валентин says:
    12/14/2010 at 10:37

    Моето разбиране за “пазарна рамка за частни инвестиции” е липса на излишни бюрократични пречки и липса на субсидии. Пазарната икономика (“рамка”) и субсидиите са несъвместими.

  10. Йордан Янков says:
    12/14/2010 at 11:21

    Така твърдят и хората от ИПИ, но мисля че всички принципи, ако не са практични и не се съобразяват с реалността, са крайни и неработещи. В пазарът е важна мотивацията, а каква мотивация може да се създаде в средния гражданин към нещо, което той не разбира (наука). Затова е нужно да има някаква мотивация за връзка между средния гражданин и науката. Иначе няма да има пазарно търсене на продукта “наука”.

  11. Георги Георгиев says:
    12/14/2010 at 11:23

    полиците са тези, които могат да създадат благоприятна среда или пазарна рамка за частни инвестиции в науката.
    ==========================

    Вероятно това е вярно като глобален поглед в нещата. Обаче моят скромен опит с техническите университети говори други неща като конкретика. Те си имат бюджет, купуват си разни техники, после с техниките вършат услуги и си прибират приходите в джоба/личния на ползващите съответната техника/. Това е само една малка верига от общите проблеми

  12. Йордан Янков says:
    12/14/2010 at 11:29

    “Те си имат бюджет, купуват си разни техники, после с техниките вършат услуги и си прибират приходите в джоба/личния на ползващите съответната техника/. Това е само една малка верига от общите проблеми”

    Приватизирайте ги и няма да има такива проблеми.

  13. Георги Георгиев says:
    12/14/2010 at 12:19

    Ми аз съм само един редови Инж., няма как да ги приватизирам. Въпросът е, че съм принуден да плащам по тоя начин за да добия достъп до оборудването. И само за ден присъствие в подобно заведение виждам как са се картелирали отделните факултети, работилници и подобни. От друга страна си давам сметка, че това е купено с мои/наши пари и ми става още по-гадно

  14. Валентин says:
    12/14/2010 at 13:07

    Коментарът ми “14 12 2010 at 10:35″ е със статус “Коментарът ви очаква одобрение” (защото има три връзки) и не е достъпен за четене за всички (аз го виждам заради бисквитките на браузъра ми).

    Някъде бях чел, че държавата трябвало да произвежда продукти/услуги, които пазарната икономика не можа (напр. космическите технологии през миналия век са били монопол на държавата, снабдяването с вода е монопол на държавата). До някъде съм съгласен, че и за фундаментални научни изследвания трябва да се дават пари от държавния бюджет (напр. големия ускорител). Обаче е факт, че държавните пари във всички случаи се харчат изключително неефективно. Това правило важи и за големите корпорации – колкото е по-голяма една организация, толкова повече разхищава средства.

  15. Йордан Янков says:
    12/14/2010 at 16:24

    Напълно съм съгласен с Вас, но едно е нещо да изглежда добро, друго е да е осъществимо. Държавата като институция все още уви е факт и рационалните конструкции трябва да се съобразяват с нея, а не да си мислим, че тя по някакъв начин ще тръгне да се съобразява с тях. В този ред на мисли, моето предложение за данъчни преференции към науката се обуславя от наличието на държава – въпросът е как да използваме това наличие за все пак нещо полезно. Другото решение (истинското и дългосрочното) е да се конструира такава институция, която да управлява потоците между икономиката и науката по максимално ефективен пазарен начин. Тоест трябва нова форма на капитала. Ако тя е печеливша, проблемът с финансирането на науката е решен от само себе си. С други думи, вярно е че пазарът е необходимо условие за успешно решение на проблема, но не е достатъчно условие. Трябва нов пазарен субект с качества, които съответстват на днешния пазар, а не на пазара въобще.

  16. Валентин says:
    12/15/2010 at 05:43

    Нова форма на капитала? Нов пазарен субект?

    Наличните към момента са:

    Фондация с идеална цел
    Корпорация
    Фирма по-малка от корпорацията
    Държавна институция
    Организация от типа на IPCC
    Организирана престъпна група (горе-долу същото като горното)
    Неформална организация на много хора на принципа на анархизма (всеки публикува каквото знае в Интернет в децентрализирани сайтове/блогове като може да се ползва и един или няколко частично централизирани сайтове от типа Wiki)

    Нещо да съм пропуснал?

    Последното се осъществява и в момента.

  17. Йордан Янков says:
    12/15/2010 at 08:16

    Този въпрос ще го разгледам в някоя от следващите си книги. Имам някои идеи, но все още се нуждаят от изчистване.

Leave a Reply