Защо ВЕИ нямат бъдеще
След авариите в АЕЦ Фукушима и около дебата за АЕЦ Белене българските сайтове и форуми са залети с бодри аргументи затова как ВЕИ са алтернатива на атомната енергетика и как бъдещето им принадлежало. Такива идеи очевидно се лансират от хора, които нямат реална представа нито от ВЕИ – какво представляват, как функционират, какъв е потенциалът им, – нито от природните закони които лимитират тяхното използване. Разбира се, тези утопични настроения, с потенциално фатални последствия за всички нас, активно се подхранват от производители на ВЕИ и от чиновници, които имат пряк интерес от преразпределяне на парите на хората чрез бюрократични схеми на финансиране, нямащи нищо общо с реалния свят. Затова реших да дам синтезирано и разбираемо за широката публика изложение защо ВЕИ не са и никога няма да бъдат сериозен фактор в енергетиката, а оттам и основа на човешката цивилизация.
Причина първа – физическите закони
Енергията никога не се създава, а само се трансформира от една форма в друга. Това означава, че за да получиш дадено количество енергия трябва да вложиш енергия, която да промени формата на някаква друга енергия, за да я направиш полезна за теб. Разчита се, че вложената енергия ще отключи за ползване енергията, която ВЕЧЕ се съдържа в енергоносителя. С други думи, хората ВИНАГИ са търсели такива енергоизточници, които имат в себе си по-голяма енергия, съхранена на по-малък обем/площ.Тъкмо това обаче горещите привърженици на ВЕИ го изпускат. Те си представят, че енергията от ВЕИ е винаги налична и е в концентрирана форма, готова за потребление. А тя не е. Тя съществува разпръсната на огромни площи и за да стане полезна за нашите битови уреди, за нашите промишлени инсталации, за нашите транспортни средства, тази дифузна енергия трябва да бъде концентрирана в точно определен момент и място. Тъкмо тази концентрация обаче си има природна цена – тя изисква влагане на енергия. В традиционните енергийни източници – въглища, петрол, природен газ, тази енергия е била концентрирана от самата природа в продължение на милиони години и тъкмо тя ги направили годна за ползване от човека в даден момент и място. При ВЕИ обаче няма кой друг да концентрира енергията от околната среда освен самия човек. Затова ВИНАГИ, дори да имаме изключително ефективни средства за концентрация на природни възобновяеми енергии, тяхната ефективност ще бъде в порядъци по-ниска от тази на традиционните концентрирани енергийни източници. Не можеш да влагаш енергия за концентрация на енергия и да ползваш енергия по-голяма от тази, която си вложил за концентрирането. Забраняват го физическите закони. Природата е тази, която определя ВЕИ енергетиката като неконкурентноспособна на класическите енергийни източници. И никакви директиви на Европейски съюз не могат да променят това, нито пък някога могат да бъдат създадени технологии, които да променят това.
Причина втора – произхода на ВЕИ
Енергията от ВЕИ е всъщност на енергията, получавана от Слънцето. Неговото електромагнитно лъчение или пряко нагрява земната повърхност, или създава температурни разлики в атмосферата и така се получава вятър, или е причина за кръговрата на водата в нейните най-различни форми – реки, морски течения, сила на вълните и т.н. Всяка от тези форми на слънчевата енергия е резултат от различни природни процеси, които обаче нито са равномерно пространствено разпределени, нито са равномерно разпределени във времето. Тези процеси са природно хаотични или пък протичат циклично. Слънцето грее само няколко часа в денонощието, силата му не е еднаква на различните географски ширини, влияе се от облачната покривка. Наличието на вятър е непредсказуемо, а силата на водата зависи от множество хаотични климатични процеси. Всичко това прави енергията от ВЕИ абсолютно негодна да поддържа повечето процеси в човешкото общество, които по самата своя природа изискват НЕПРЕКЪСНАТОСТ и/или постоянна РИТМИЧНОСТ. Тъкмо затова е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО зад всеки инсталиран мегават ВЕИ да има инсталиран мегават от концентриран енергоизточник, който бързо да замести ВЕИ-то. Такива източници са или централи работещо с природен газ или петролни продукти, или водно-електрически централи. Последните наистина също са ВЕИ, но пък също имат природни лимити, а и освен това зависят от текущите природни условия. Остават централите на природен газ, но това пък означава още по-голямо използване на невъзобновяеми природни енергийни източници. ВЕИ само създават видимост, че икономисват невъзобновяеми природни ресурси. Всъщност без тях те не могат да бъдат полезни за хората.
Причина трета – технологични ограничения
Всяко техническо средство за оползотворяване на ВЕИ има свой коефициент на полезно действие (КПД) и този КПД в основата си не зависи от степента на развитие на нашите технологии. Дори да приемем, че в един момент се постигне ТЕОРЕТИЧНИЯ максимален КПД на слънчевите панели, той пак ще може да оползотворява едва 40% от падащата слънчева енергия на един квадратен метър. Тъкмо затова единствената дългосрочна стратегия на оползотворяване на ВЕИ чрез слънчеви панели е ръст не толкова на КПД-то им, а на площта, която те покриват. Тъкмо затова растенията от памтивека се стремят да покриват все повече и повече земни площи. Нещо повече, високо КПД се постига чрез много енергоемко производство или чрез влагането на специални вещества. Това пък прави слънчевите панели скъпи (и не екологични). Цената им може да падне с прилагането на нови технологии, които не искат влагането на много енергия за производство, но тогава и теоретично максималното КПД също пада. Подобни зависимости съществуват и при другите видове ВЕИ. Вятърните перки са ефективни в един много тесен диапазон на силата на вятъра – под тези стойности те не могат да се развъртят, а над тези стойности веднага се стига до граничните режими за функциониране на генераторите и те трябва да се изключат. Ето защо единственият шанс за експанзия на вятърната енергетика е да се правят или все по-големи вятърни перки или да се заемат по-големи площи от вятърните генератори. Това обаче означава отнемане на територии, подходящи за други човешки дейности. Разбира се, има много пустинни територии, но те се намират или далеч от консуматорите на енергия или пък условията в тях са само на пръв поглед идеални. Пустините например изглеждат идеални за слънчеви централи, но се забравя, че една пясъчна бурия ще предизвика и замърсяване на повърхността на панелите, и дълготрайната им амортизация заради абразивната сила на вятъра. С други думи, ВЕИ имат много технологично и природно определени лимити на функциониране, които няма как да бъдат преодолени, каквито и инвестиции да влагаме в развойна дейност.
Причина четвърта – икономическа неефективност
Съществува широко разпространената заблуда, че с течение на времето цените на ВЕИ ще паднат, а оттам те ще станат конкурентоспособни на класическите енергийни източници. Донякъде това се дължи на неразбирането на посочените по-горе фактори, донякъде на наивната представа, че е достатъчно да сложиш някъде слънчев панел или перка и те ще произвеждат енергия от само себе си. Всъщност, и тези технически средства си изискват поддръжка, която трябва да се калкулира в икономическата сметка. Към сметката трябва да се прибави и стойността на влаганите материали. Надали можем да очакваме сериозно намаляване на себестойността на вятърните генератори например, при положение че в по-голямата си част тя се формира от традиционни промишлени процеси като металургия и производство на цимент. А тяхната себестойност ще нараства с увеличаването на дела на ВЕИ в енергетиката. ВЕИ са дългосрочно и краткосрочно икономически неефективни и това няма как да се промени.
Причина пета – климатичните промени
Правителствени чиновници и корпоративни маркетинг отдели промоцират ВЕИ в името на борбата с климатичните промени. Тази борба обаче си е абсурдна сама по себе си – основно свойство на който и да е климат е да се променя. Така е било винаги – още когато е нямало човеци на тази планета. И каквото и да правим такива промени ще има. Но все пак посоката на тези климатични промени има значение за нас. И тук се натъкваме отново на няколко парадокса в широко разпространените идеи за ползата от ВЕИ. Всъщност, ако те са призвани да намаляват средната температура на повърхността на планетата, то това означава да намаляват собствената си ефективност тъй като тя пряко зависи от разликите в потенциалите на хаотично разпределената в планетарен мащаб слънчева енергия. Колкото по-ниска е тази температура, толкова по-малко ВЕИ енергия ще е налична. Но и това не е всичко. Оказва се че ако по някаква причина глобалните температури поемат в посока различна от затопляне, тоест към застудяване, това ще означава увеличена консумация на енергия от страна на човечеството, която ВЕИ няма как да доставят. Изминалата зима в Европа ни даден нагледен урок в това отношение. Студът скова Западна Европа, а с това скова и вятърните генератори, с които толкова се гордеят някои европейски правителства. Стигна се дори до абсурда в най-натоварените за цялата енергийна система моменти, вятърните генератори не само да не произвеждат електроенергия, а да се превърнат в консуматори на такава енергия с оглед да се избегне замръзване на най-важните им технически агрегати. А сега си представете, че това застудяване стане дългосрочна тенденция. Колапсът на европейската енергетика ще бъде неминуем. А оттам ще колабира и европейската икономика.
Споменете си за всичко това, когато четете за светлото бъдеще на ВЕИ и също така си дайте сметка че тези ВЕИ се лансират от бюрократи и тарикати, които искат да ви прибират парите. Също както навремето разни партийни функционери ни обещаваха светлото комунистическо бъдеще, докато въртяха парите на народа за собствена изгода.
Тази и много други статии може да бъде прочетена в DIALOZI.COM
Leave a Reply
Моите книги
 |
 |
| Възход и падение на индустриалната цивилизация | Глобалната лъжа |
Последни коментари
Графичен дизайн
Пазари
Графичен дизайн
Онлайн книжарница
С други думи, изхождайки дедуктивно от фактите, нечии внуци са обречени на особено отвратителна смърт един ден, когато свършат концентрираните източници на енергия.
Спокойно може да се замени заглавието на “Защо ЧОВЕЧЕСТВОТО няма бъдеще”. Всички доводи важат и за АЕЦ и за фосилните горива. Те да не са нещо извън природата, да не би да са независими от нея?
Не бих казал, че нямаме бъдеще като човечество.
Просто е изключително некомфортно на човек като си помисли, че шайка зелени бандити искат да направят много пари без да мислят за бъдещето. Някой иска да усвоява няколко стотин милиарда долара годишно за да се борим с глобалното затопляне. После затоплянето нещо взе да дава фира и стана климатични промени. Един вид, дали е студено, дали е топло, дали има бури, дали няма бури..все нещо се променя и ние трябва да се борим с него….т.е. трябва да се бръсне популацията за щяло и нещяло.
Та за бъдещето…я да си представим да се инвестират годишно 1/3 от зелените пари в управляемия термоядрения синтез?!!!
Щатите останаха без носител, който да извежда хора до МКС.Представяте ли си!!!!
Съвсем глобално погледнато-да, вселената като система върви към нулева ентропия…но в мащабите на човешкия живот това е безкрайно време. А защо не даваме пари за изследване и усвояване на слънчевата система? Световните сили в усвояването на космоса и техните програми в момента се финансират с трохи, сравнено с климатичните борци ….
ей такива неща ми се въртят в главата.
“Устойчивото развитие” ще ни разкаже играта. Въпросът е някой да се усети навреме, че да не учим фундаментални неща по трудния начин
тюююю, каква глупост съм написал.”..върви към нулева ентропия”.
Точно обратното…Извинения за което!
Горивото за АЕЦ няма изгледи да свърши, така че не се безпокойте за човечеството.
Алекс, между другото нито един от доводите не е приложими нито за АЕЦ, нито за фосилните горива.
Защото сте псевдо-научен от тези, които укорявате! Вашите тези не се основават на разумен подход – нито в научен, нито в икономичен план, драги ми пожарникарю!
By the way: в Германия днес решиха да си затворят АЕЦ-овете и да си допостроят ВЕИ мощностите; докато вие, пожарникарю, ще си платите за далаверите с Беляне!
Може би нямат да имат бъдеще ако някой многоидеен гений, като тоя който е написал статията бъде поставен да прави проучвания във връзка с ВЕИ и усвояването на ВЕ.
Не е ли поправилно да се мисли как да се направи нещо а не защо не може да се направи ? Аз съм сигурен че всичко е възможно като по някога не е лесно. За момента няма и технология за ефективно използване на термоядрен синтез като източник на енергия, но пък значи ли това че е невъзможна?
“За момента няма и технология за ефективно използване на термоядрен синтез като източник на енергия, но пък значи ли това че е невъзможна?”
Разбира се, че не е невъзможна, тъй като не са ни известни природни закони, които забраняват това. Но случая с ВЕИ-та е съвсем друг – там има фундаментални закони на термодинамиката, които забраняват производството на енергия по начин, които има смисъл за човешката цивилизация.